Разединени равнини

— Но той няма такова, генерале — заяви нов глас, остър и саркастичен. Черната щабна овца най-сетне се бе появила и въпреки ползата от талантите на полковника, Алдер предпочиташе съвещанията, на които той не присъстваше.

— Дрефос — поздрави го той.

— Григан предпочита да подкрепя моите мнения, защото преценката ми е по-вярна. — Новодошлият профуча покрай Григан, без да го погледне. Носеше офицерски нагръдник над тъмна роба, която нямаше дори бегла прилика с униформа. Качулка скриваше лицето му. — Генерале, истината е, че обикновените машини са безсилни срещу тези стени.

— Е, полковник Дрефос, да чуем какво предлагате вие.

— Имам няколко играчки, които копнея да изпробвам. — Гласът на Дрефос се надигна изпод качулката, накъдрен от ентусиазъм. — Но ще ми трябва прикритието на мащабна атака. И най-вече срещу укрепените позиции на кулите, защото артилеристите им са добри и някой трябва да им задържи вниманието.

— Е, все пак не бихме искали играчките ви да се счупят — кимна Алдер.

— Особено предвид факта, че с тяхна помощ ще спечелите войната. — Дрефос се тръшна на последния стол, от другата страна на полковник Карвок. — Всички знаем какъв е планът, генерале — продължи той. — И първата му фаза е да се отворят няколко дупки в крепостните стени. След това ми осигурете нужното прикритие и аз ще заложа своя шедьовър. Тогава се оттегляте да се насладите на гледката.

— Една мащабна атака ще ни струва хиляди жертви — отбеляза Карвок, — а и ще е трудно да поддържаме дълго подобен натиск.

— Защо смятате, че ще ми трябва много време? Моите играчки са изключително хитроумни — възрази Дрефос, както обикновено въодушевен от собствения си гений. — Предлагам да започнем с обичайните ви скучни машини, така че да има по какво да стрелят. И докато сме на тази тема — намерете работа и на стрелците зад крепостната стена. Всички знаем какви са мравкородните — щом нещо работи, няма да го променят. Което означава, че не поправят нищо преди да се е счупило. А ако въпросното нещо се счупи зле и окончателно… е, ние, занаятчиите, знаем, че понякога нещата просто не подлежат на поправка.

Салма се събуди, когато тя се изниза от леглото му. Оскъдна светлина нахлуваше през двата тесни прозореца под тавана и подсилваше бледността на кожата й. Никога не беше виждал толкова бледа кожа, като алабастър с пепеляви отсенки. На тази сурова и безцветна светлина жената сякаш грееше отвътре в контраст в тъмнината наоколо.

Името й, спомни си той, беше Базила. Вторият разпит, на който го подложи, беше по-любезен от първия, а третият, по някое време след полунощ, беше още по-любезен. Никога не бе подозирал, че мравкородните имат дори минимален усет към меките изкуства, както неговият народ наричаше акта на интимност. Мравкоидите изглеждаха студени и прагматични до мозъка на костите си. Е, този път топлотата беше в изобилие, поне докато Салма не се запита с колко ли точно жени в града прави любов едновременно. Тя беше по-силна от него и по-целеустремена, постоянно му отнемаше контрола над ситуацията като офицер, който командори цивилен гражданин. За мъж, свикнал да съблазнява жените без особени усилия, преживяването беше ново и много интересно.

Гледаше я с притворени очи как облича туниката и бричовете си. Базила стягаше връзките на сандалите си, когато най-сетне забеляза, че е буден и я наблюдава.

— Заспивай — каза тя.

— Не ми се спи. Вече се зазорява?

— Да. Имам работа.

Гледаше я как нахлузва плетената си ризница и с отработени движения се извива да стегне страничните катарами. Знаеше или поне подозираше, че втори път няма да си легнат, че първия път я е водило чисто любопитство. Колкото до него, покрай другите неща това беше начин да покаже на Тарк, че все още има известен контрол над съдбата си.

В Колегиум любовните му афери редовно скандализираха Великата академия и най-вече онези, които бяха останали встрани от вниманието му или биха се впуснали в същите флиртове, ако им стискаше. Тесногръдите колегиумци не биха го повярвали, но истината бе, че народът на Салма имаше строги морални изисквания към интимността. Според този морал предпочитаният пол се делеше на две части и това деление нямаше нищо общо с раса, социален статус или каквото и да било друго, а само със субективните чувства на индивида — спи където искаш и с онези, които значат малко за теб и за които ти значиш малко. Забавлявай се по свое усмотрение, но в кръга на близките си, тези, които обичаш и които те обичат, започвай връзки само с чисто сърце и сериозни намерения.

Прилагал беше това кредо и в Колегиум, макар че никога не го бе проповядвал на глас, защото там то нямаше да срещне разбиране. Не си беше легнал с Тиниса, макар да знаеше, че тя го желае. Още по-малко би си позволил да легне с Челядинка, която би се съгласила, по напълно погрешни причини, ако си беше поискал.

Базила стегна колана с меча на кръста си, видя, че Салма я гледа усмихнат, и рискува с бегла усмивка на свой ред.