Разединени равнини

Скрил сдъвка поредната хапка хляб и отпи жадно от каната с бира.

— Не ща да участвам в никакви обсади — заяви тя.

— И без това не биха те взели — уведоми я Неро.

— Що, не съм достатъчно добра за скапаната ви обсада ли?

— Ние се бием заедно, като един — обясни Паропс. — Ако допуснем чужденци на стените, те само ще ни се пречкат. Нищо лично, просто така стоят нещата.

Скрил вдигна рамене.

— От друга страна — вметна Неро, — ако стените паднат, всички ще сме поканени на тържеството.

— Машините им направиха ли пробив при обстрела на стените? — поинтересува се Тото. Оглеждаше внимателно прозореца, който реално си беше бойница, а касата му беше вградена в зид, дебел най-малко три стъпки.

— Няколко пропукани блока, но нищо, което да наруши структурната цялост на градежа — каза Паропс. — Ще им трябва доста по-голяма сопа, за да минат през тези стени. Неро все казва, че моят народ бил назадничав и невъзприемчив към новото, но за това си има причини и една от тях е, че старите методи винаги са ни служили добре. Знаем как да построим стена, която да устои на атаки.

— И това, разбира се, ще е поредният детайл, който техните… тактици вече са отбелязали. Че ще им трябват по… — Тото замълча, после попита: — Какви са занаятчиите им, Салма?

— Точно аз едва ли мога да бъда съдник — призна водното конче. — За мен са хора, които сглобяват големи метални неща. За друго не ме питай.

— Изглежда странно — обади се Неро, — но моят опит показва, че най-добрите им занаятчии са от помощните войски — войници роби или експерти от подчинените раси. Чистокръвните оси по правило предпочитат войниклъка, тоест сраженията, а не бърникането из разни джаджи. Наблюдавах ги доста време с телескопа на Паропс и мога да кажа, че в огромната си част големите играчки не са в ръцете на осородни.

— Възможно ли е да се разбунтуват? — попита веднага Тото. — Те са роби, в края на краищата. Ако с наша помощ се обърнат срещу господарите си, биха могли да избягат в Равнините…

Салма клатеше глава, а Неро се изкиска.

— Осоидите имат богат опит като робовладелци и със сигурност са предвидили този риск, момче. И са взели мерки. При най-малкия знак за неподчинение семействата на онези бедни нещастници долу ще научат за бягството им по най-неприятния начин. А дори ако някой взвод от бръмбарородни, да речем, на стотици мили от дома, реши да си плюе вкупом на петите, дали ще го посрещнат с отворени обятия в Тарк, как мислиш? Или другаде? Домовете им са в границите на Империята и всеки, който скочи от лодката, никога повече няма да види родната земя.

Салма кимна.

— Май е време да споделя нещо с вас.

Неро и Паропс се спогледаха.

— Казвай, момче, не го дръж в себе си да те гложди — подкани го мухородният.

Усмивката на Салма се изкриви.

— Аз не дойдох тук само заради битката на Стенуолд, нито дори заради каузата на собствения си народ. Не само за да се бия с осоидите, във всеки случай.

Тото кимна. Салма бе споменал мимоходом за причината да се включи в тази мисия, която първоначално бе възложена единствено на Скрил. Покрай собствените си тегоби Тото съвсем беше забравил за това.

— Не ни дръж в напрежение — каза Неро.

— Боя се, че става дума за жена. — Салма се ухили до уши. — Дойдох тук да търся една жена.

— Осородна? — попита Паропс.

— Не, но имам основание да смятам, че е в имперския лагер. С някакъв техен орден, как беше… дъщерите на милостта? Не, дъщерите на милосърдието.

— Никога не съм ги чувал — сви рамене Неро. — И какво?

— Рано или късно ще напусна Тарк — каза Салма, — със или без одобрението на вашите управници. Защото тя е там някъде и аз трябва да я намеря.

Неро срещна погледа на Паропс.

— Сигурно е страхотно да си млад — изсумтя мухоидът. — Още пазя смътен спомен как в продължение на десетина години се правих на глупак и разни жени ме шамаросваха през лицето. Прекрасно беше. Изглежда си го решил твърдо, момче.

— Държа на всяка дума, която казах.

— Тогава поне гледай да избереш подходящия момент — каза Паропс. — Помогни на града и спечели доверието ни. Защото рано или късно ще се стигне до сериозно сражение. Няма как просто да си седим тук, докато те обстрелват стените ни.

— Ще прощаваш, но поне засега градът ви не проявява интерес към общи действия с когото и да било от нас — посочи Тото.

— Това беше преди — отбеляза Паропс, взе каната от Скрил и отпи дълга глътка. — Сега официално сте на наша страна и хората искат да говорят с вас.

Усмивката на Салма се разшири.

— Не е точно така. Има една прекрасна мравкородна дама, която и преди даваше мило и драго да си говори с мен.

Точно тогава на врата се почука, Неро отиде да отвори и на прага й стоеше не друг, а същата мравкородна, която ги бе разпитвала по-рано. Стоеше там и гледаше право в Салма.

Алдер не носеше броня и се гордееше с това. Един генерал би трябвало да се ползва с известни привилегии, а и той мразеше разни слуги и роби да се суетят около него, което би било неизбежно, тъй като с една ръка не можеше да пристегне катарамите на ризницата си без чужда помощ.