Разединени равнини

Полковник Едрик тъкмо повтаряше на висок глас заповедта си стършелите да се отправят към самия град, където да плячкосват и палят, и да създадат възможно най-голям хаос, когато един от тях посочи над рамото му и извика предупредително. Едрик се завъртя във въздуха и видя някакъв мъж — водно конче от Федерацията! — буквално на метри от себе си. Метна се настрани, изгуби контрол над крилете си и пропадна десетина стъпки преди Изкуството му да се включи отново. Човекът водно конче профуча край него и разпори корема на войника, който го беше предупредил. Едрик полетя незабавно след натрапника. Знаеше, че двайсетина стършели ще го последват, но не стигна далеч — изтласка се назад, стреснат до смърт от нечия гигантска сянка, която се спускаше с рев отгоре му. Беше един от имперските хелиоптери и в продължение на няколко секунди металната обшивка на корпуса му закри изцяло небето от погледа на Едрик. Чу се ужасен звук, когато витлата разкъсаха неколцина от хората му, после машината се заиздига мъчително, сипейки гранати от търбуха си.

Едрик се огледа за човека водно конче и го видя да се приближава стремително за нова атака. Едрик запрати енергийно жило, но противникът му го избегна в движение. Туловището на хелиоптера все така драпаше мъчително бавно нагоре и Едрик се мушна отдолу, за да си осигури място и време за маневриране.

Но противникът му не го последва. Вместо това отпраши внезапно и Едрик се огледа да види какво го е подплашило.

Таркиански ортоптер, от чиято кабина излизаха червени пламъци. Хелиоптерът се разтресе в опит да коригира курса си, но ортоптерът, макар кабелите на крилете му да се късаха един след друг, промени на свой ред посоката си и се блъсна странично в корпуса на по-голямата машина. Миг по-късно едно от двете летала избухна, след него и другото, а Едрик се запремята лудешки из въздуха.

Когато вълната нагорещен въздух го отмина, Салма овладя полета си и огледа небето за своя противник. Ето го, издухан към стената от силата на грандиозния сблъсък, недалеч от портата сред замлъкналата артилерия при бойниците. Полковникът тъкмо се изправяше на крака върху каменния зид, когато Салма връхлетя отгоре му.

Кажи-речи в последния миг Едрик го видя и измъкна меча си от ножницата. Мечът му беше дълъг и тежък, от онези, с които бяха въоръжени стършелите, и той го размаха трескаво срещу водното конче. Но Салма избегна с лекота острието, защото въздухът беше неговата естествена среда. Резна хълбока на полковника със собствения си меч, после го събори и двамата се затъркаляха към края на разрушената стена. Озовал се отгоре, Едрик се надигна, притисна с една ръка хълбока си, а с другата вдигна меча да строши черепа на Салма. В същия миг Салма вдигна своето оръжие, острието проби леката броня на осородния и се заби до дръжката между ребрата му. Мечът на полковника падна, завъртя се във въздуха и изтрещя на земята ниско долу. Миг по-късно Салма блъсна собственика му в същата посока.

10.

— Работата е там — надвика вятъра Дестрахис, — че парите отиват в Колегиум. Така стоят нещата.

Фелисе геройски се опитваше да улови думите му, които въздухът упорито отнасяше покрай ушите й, и стискаше с мрачна решителност перилото.

— Ако се справиш добре в Хелерон… — продължаваше той, напълно доволен, както изглежда, да поддържа разговора колкото му глас държи, — ако си натрупал състояние, да речем от фабрики, мини или нещо подобно, тогава се оттегляш на заслужена почивка в Колегиум. Защото там живеят уважаваните, а с много пари се купува много уважение. Разбираш ли?

Тя кимна, макар че не проумяваше докрай теорията му. В този миг автовозилото спря рязко — някакъв дефект в релсите, може би? — и Фелисе едва не изпусна перилото. Ако паднеше сега, нямаше да се пребие, разбира се, защото крилете й щяха омекотят удара, но никога не би могла да настигне проклетата машина. Никой не можеше да лети толкова бързо.

— По тази причина — продължи Дестрахис — там има и сериозен пазар за луксозни стоки. Колегиумските богаташи обичат да се фукат с богатството си. В това отношение не са различават от другите богаташи. Стоките от Паешките земи се транспортират с кораби покрай брега, но за всичко, което пристига от север, конкуренцията е жестока. И тук в картинката се появява това чудо — той размаха смело ръка, хванал се с другата за перилото на автовозилото.

Машината, в която се возеха, приличаше на открита клетка. В средата имаше товарно отделение с ниски бордове, където бяха завързани пет-шест сандъка. Най-отпред беше двигателят — в началото, когато скоростта им беше по-ниска, Фелисе бе оприличила трясъка му на гръмотевица, която се търкаля по хълмовете западно от Хелерон, сега обаче свистящият въздух поглъщаше дори неговия бумтеж. Някои от чарковете му се бяха нажежили до червено, други явно се нуждаеха от постоянно затягане — точно с това се занимаваха тримата занаятчии от екипажа. Двигателят работеше с огнепрах и дори на Фелисе, която не разбираше нищо от механика, й приличаше на опасно зверче, което чака сгодния момент да нападне.