Разединени равнини

Нова вълна таркианци се включиха в защитата. Някои водеха стада гигантски мравки на каишка, изведени от тунелите под града. Тези създания бяха пазачите и войниците на подземното гнездо — безценен ресурс, от който градът не можеше да се лиши с лека ръка, но пък имаха назъбени мандибули и опасни жила. Веднага щом наближаваха стените, таркианските им водачи пускаха каишките и гигантските насекоми се втурваха към врага с раззинати до откат челюсти.

Тото се прицели в осороден войник, който летеше над него и обстрелваше земята с енергийни залпове. В същия миг вражески хелиоптер се появи в полезрението му и Тото забеляза, че машината е пострадала. Едното й витло беше разкъсано и неподвижно. Тежкият, четвъртит хелиоптер все още се крепеше във въздуха, но бързо се накланяше на едната си страна. Едно от гигантските летящи насекоми — без ездач — се беше лепнало отстрани на корпуса му и разкъсваше металната обшивка с челюстите си. Машината скоро се скри зад покривите на сградите и падна — земята се разтресе под краката на Тото, чу се силен взрив от възпламенилото се в разкъсания двигател гориво. Дузина червеникави сияния прошарваха нощното небе там, където Тарк гореше.

Край Тото настъпи внезапно раздвижване. Мравкородни войници се блъскаха в него, не казваха и дума, но очите им бяха разширени от някакъв сигнал за тревога, прозвучал единствено в техните глави.

Ярка светлина, звук… някаква исполинска ръка го вдига нависоко. Чу Скрил да пищи, а после… а после… Нищо.

Главата на Тото звънтеше, а той нямаше представа защо. Усещаше, че лежи на някаква неравна повърхност, а около него цари врява и хаос. Надигна се, стиснал глава, и видя каква е неравната повърхност, върху която се намира.

Трупове.

Седеше върху трупове, мъртви мравкородни от Тарк, мъртви осородни от Империята. Понечи да се изправи на крака, но без особен успех, защото само след миг падна отново. Занаятчийската му престилка беше цялата в кръв и разкъсана на много места. Метална отломка стърчеше от дебелата обработена кожа, Тото я извади и я огледа любопитно. Хора търчаха наоколо му, но негов занаятчийски дълг беше определи естеството на металното парченце, което беше намерил.

Приличаше на фрагмент от избухнала граната, помисли си той. Груба кълбовидна граната, а не като онези, които бръмбароидите произвеждаха в Хелерон.

Спомените му се върнаха, цапардосвайки го като юмрук между очите: Тарк; обсадата; нощното нападение. „То още продължава.“ Явно бе загубил съзнание при някоя от експлозиите.

— Скрил? — извика той, спомнил се, че двамата се бяха сражавали рамо до рамо. — Скрил?

Но нямаше никакъв шанс да надвика врявата. Дори в собствените му уши гласът му прозвуча далечен и слаб. Трийсетина или повече мравкородни войници притичаха край него, тъпчейки собствените си мъртви другари. Някои спираха, колкото да пуснат стрела към небето, и Тото, едва изправил се, падна отново на колене, вперил невярващ поглед в кошмара над себе си — в едно небе, врящо от сражаващи се хора, насекоми и машини.

Нечии ръце му помогнаха да се изправи. Тото се облегна на тях — беше му лошо, чувстваше се разтръскан до мозъка на костите си, а в главата му продължаваха да бият камбани.

— Че! — изломоти несвързано той. — Открила си ме.

— Я ела на себе си! — Не беше Че, а Скрил, гласът й звучеше пискливо от страх. — Къде ти е джаджата?

Тото се огледа, но прекрасният арбалет на Скуто не се виждаше никъде. Сграбчи друг от ръката на мъртъв мравкороден войник, измъкна стрела от тялото на втори.

Бяха се отдалечили от пробойната, видя Тото, но самите порти вече ги нямаше. По-точно, сцепени парчета от тях едва се крепяха на пантите. Ето я и голямата машина, която ги беше разбила, преди защитниците да я спрат и обезвредят. Мравкородни и осоиди се биеха около нея. Тото тръгна със залитане към машината.

— Къде отиваш? — извика след него Скрил. Изгубила бе лъка си, забеляза Тото. Би трябвало да си намери арбалет, както беше направил той, само дето със сигурност произлизаше от някоя примитивна стара раса, проклетницата, и не можеше да си служи с тези умни оръжия.

Таранът блокираше частично портите. Осородни копиеносци напираха да си пробият път, но засега мравкоидите ги удържаха. Самата машина изглеждаше много интересна и в объркания мозък на Тото това беше най-важното нещо. Мравкородни се тълпяха около нея и той ги разбута, за да стигне до смазаната й глава. Машината очевидно не е била предназначена да разбива порти, съобрази той. Нечия гениална ръка я беше преустроила за тази цел.

Мъртъвци се валяха наоколо й, предимно осородни. Е, някои не бяха съвсем мъртви — още помръдваха, и Тото ги изгледа тъпо. Машината се беше наклонила на едната си страна и там имаше трупове в имперските цветове, но не точно на осоиди. „Занаятчии?“ Ами да, занаятчиите, управлявали машината. Осородните гледаха отвисоко на тези умения.

Заобиколен от сражаващи се войници, Тото подложи гръб под килналия се таран и напрегна мишци да го изправи с идеята да освободи един от братята си занаятчии, който беше притиснат под тежестта й.