Разединени равнини

— Искате от нас да ви се доверим. В замяна ще трябва на свой ред да ни се доверите. Ние, Челядинке Трудан, си запазваме правото да постъпим както ни е угодно. Ако ни разпоредят да ви помогнем, значи ще получите помощта ни. Ако решат, че едно бръмбарородно дете, което дори не би трябвало да знае името ни, е по-добре да изчезне от Сарн, то именно това ще се случи. И ако се стигне дотам, наистина ли смяташ, че няма да те намерим?

— Отседнали сме в „Книгата с меча“ — каза Че. — Но ви го казвам не защото ме е страх от заплахите ви, а защото мисля, че сте прави. Защото някой трябва да направи първата крачка към взаимното доверие. Вярвам, че Ахеос ме е свързал със… — В последния момент успя да замени „мистерите“ с нещо друго; — с правилните хора. Вярвам също, че тези хора ще обмислят сериозно положението на Равнините, което не е същото, каквото беше по това време миналата година. Факт, който засяга всички — без значение дали учат занаят в Академията край морето, или живеят в някой планински град.

Другите картоиграчи се връщаха. Гаф взе картите и започна да ги разбърква.

— Ще говорим с нашите господари — заяви Сцеле. — Друго не мога да ви обещая.

13.

Бързината й изигра лоша шега — тихият шум я накара да се обърне и стрелата облиза рамото й. Тиниса извика от болка и шок. Бързината или забавянето — кой знае? Защото границата между успешния ход и фаталния пропуск беше по-тънка от косъм.

Стрелецът дебнеше от покрива на една сграда и Тиниса се втурна мълниеносно към прикритието на сянката й. Но стрелецът не беше сам — разнородна, но добре въоръжена група мъже, осем или девет на брой, се изсипа от засада. Водачът им, дългурест полуроден мъж, вече бе вдигнал високо брадвата си. Тиниса едва го бе зърнала, когато той метна оръжието и то полетя с премятане към Тисамон. Богомолкородният не отскочи встрани, а улови брадвата с лявата си ръка и се завъртя на пета, теглен от инерцията. Миг по-късно брадвата литна под ъгъл нагоре и се заби в гърдите на стрелеца.

Вече с рапира в ръка, Тиниса зае бойна стойка и се сля с оръжието. И то, древна богомолска направа от времето преди революцията, я изстреля право към шкембест бръмбароид с плетена ризница. Мъжът замахна към нея с боздугана си, тежкото оръжие разцепи въздуха по-бързо от очакваното, а после пое стремително по обратната дъга, принуждавайки я да остане на разстояние. Бръмбарородният държеше малък щит с другата си ръка и когато Тиниса се хвърли в атака, понечи да улови с него върха на рапирата й. Тя изви китка, провря острието си покрай щита и отвори рана в ръката на противника, после отскочи бързо назад пред поредната дъга на боздугана.

Още двама заемаха позиция вляво и вдясно от бръмбароида. Единият беше паякороден копиеносец с бели ивици, изрисувани по лицето, другият беше високият полуроден с брадвата. Сдобил се беше с нова, по-голяма, която въртеше с две ръце. Тиниса отстъпи назад, като ги наблюдаваше съсредоточено. Прецени, че и тримата владеят добре оръжията си, но не са свикнали да действат заедно. Слабост, от която тя можеше да се възползва.

Тисамон мина зад тях. Краката му не спираха и за миг пред напора на шестима мъже, които напразно се мъчеха да го притиснат. А после спря да отстъпва, закривеното острие на ръкавицата му се стрелна в сложно движение, нападателите се пръснаха, а единият се срина на земята. Над металното огърлие на бронята му бликаше кървав фонтан.

Тиниса свърна изненадващо встрани от налитащото копие и отвори кървава рана в хълбока на мъжа, който го държеше. Онзи с брадвата понечи да я нападне, но се отказа, когато третият, с боздугана, го изпревари и застана на пътя му. Изкривил от болка лице, копиеносецът я атакува, явно решил, че Тиниса ще продължи да се изтегля встрани.

Но тя остана на място и го пресрещна с лакът в носа. Мъжът залитна назад и докато онзи с боздугана отстъпваше, за да не го удари, Тиниса промуши рапирата си покрай щита му.

Мъжът се изви настрани и върхът на острието попадна върху плетената му ризница. Лек допълнителен натиск от страна на Тиниса и върхът проби металните брънки, навлезе дълбоко в плътта отдолу и мъжът изпусна боздугана си. Опита се да хване острието, но то сряза пръстите му по обратния си път. Тиниса вече отскачаше назад миг преди голямата брадва да се стовари на педя от нея. Заела позиция срещу двамата си противници, Тиниса видя как копието полита насреща й. Но вместо да отстъпи, тя скъси бързо дистанцията, улови върха му с предпазителя на рапирата си и го натисна към земята, после скочи високо около опорната точка на дясната си ръка и заби коляно в дръжката на копието. Дръжката не се счупи, само се огъна, а после пружинира обратно, Тиниса се оттласна покрай стреснатото изрисувано лице на копиеносеца и сряза в движение гърлото му.

Тисамон бе свел броя на противниците си до четирима и продължаваше да се бие, затова Тиниса се обърна към онзи с брадвата, който я зяпаше и отстъпваше назад. Заела бойна стойка, тя тръгна в бавна атака, но само след няколко крачки противникът й се обърна и си плю на петите.