Разединени равнини

Спусна се с крясъци в мелето и ритна един от войниците в гърба, толкова силно, че онзи изпусна меча си. После разпръсна останалите, докато Базила довършваше поредната си жертва. Без да губи време в обяснения, Салма прихвана изненаданата жена през кръста и я повлече към парапета. После се изтласка с всички сили нагоре.

Местата му за отстъпление бяха свършили. Като най-малко храбрия от бандата саботьори, Тото беше и кажи-речи последният оцелял. Само той и един мравкороден бяха останали, а осоиди имаше навсякъде.

Мравкоидът стреля и повали един войник, но другите настъпиха ожесточено, вече само на меч разстояние. Тото залитна назад, докато последният му другар поемаше ударите. Таркианецът въртеше меча умело, но осоидите го притискаха отвсякъде и макар неколцина да паднаха, един успя да забие меча си дълбоко в гърлото му.

Тото вдигна арбалета си, който ръцете му, по своя воля, бяха успели междувременно да презаредят, натисна спусъка, задържа го и завъртя в бавна дъга оръжието. Видя трима да политат назад покосени.

Щракна нов пълнител. Изтласкали го бяха почти в края на лагера, а отвъд дъгата от разположени нарядко лампи започваше пустошта и пътят му за бягство. Едва ли щяха да го преследват дълго в мрака. Направи още няколко крачки назад, вдигна арбалета и натисна спусъка. Най-близкият войник беше на малко повече от една ръка разстояние.

Арбалетът засече и стрелата вътре се скърши от натиска. Миг по-късно имперски меч полетя към него в низходяща дъга. Тото вдигна арбалета над главата си и се сви. Мечът се заби в оръжието, сряза тетивата и се заклещи сред частите на механизма. Тото пусна арбалета и вбесеният осороден войник метна настрани безполезния си меч заедно с неговото оръжие. Долетелите двама негови другари събориха Тото на земята.

Тото беше силен, но такива бяха и професионалните войници на Империята. Единият го удари с юмрук в лицето, толкова силно, че зъбите му изтракаха. Миг по-късно го изправиха на крака. Замаян от удара, младежът зърна отблясъците на меч, вдигнат да го покоси.

— Искам го жив! — излая някой и Тото зяпна невярващо гневното лице на мъж с окървавена глава. Офицер, който по незнайни причини току-що му беше спасил живота.

След миг дръжка на меч го фрасна по тила и Тото изгуби съзнание.

Не толкова крилете, колкото отскокът помогна на Салма да премине успешно над парапета. След това впрегна цялата си сила, за да преодолее допълнителната тежест, която го теглеше безмилостно към земята. Добре, че Базила схващаше бързо и мируваше, стиснала го здраво през кръста, вместо да се бори например, докато се спускаха тромаво и на пресекулки.

— Да се махаме! — подкани той, когато кацнаха успешно, и грабна първия захвърлен меч, който му попадна пред погледа. Тя го погледна и той видя само очите й, но въпреки това му се стори, че лицето й е смекчено в усмивка.

— Как? — попита, а след миг двамата вече се биеха гръб в гръб. Десетина вражески войници напираха да ги довършат. Салма резна един от тях по ръката, после прониза някакъв едър полуроден от помощната войска, който връхлиташе насреща му с брадва. Осороден копиеносец замахна да го прониже, но Салма се хвърли напред покрай копието и мушна мъжа между ребрата. Когато отстъпи към старата си позиция, Базила вече не беше там.

Сърцето му се сви болезнено, но сега не беше времето да я оплаква. Знаеше, че ако не направи нещо, скоро и той ще е безжизнен труп като нея. Крилете му се появиха и той се оттласна нагоре! Враговете го последваха във въздуха. Уви, умората бързо го надви и той се спусна обратно на земята, преди да е изгубил контрол над Изкуството си. Обърна се да ги посрещне и посече първия, докато мъжът още кацаше. Другите не бързаха да го нападнат и Салма се метна настрани да избегне жилата им, които осветиха мигновено нощта.

Обърна се и хукна. Оглеждаше се за Тото, но виждаше единствено врагове. Озова се навътре сред палатките, не спираше и за миг, налиташе на малобройни групи осородни, нападаше ги свирепо и те се пръскаха като подплашени чакали.

Но една глутница му се опъна — Салма заора право в средата й, но изгуби меча си в мелето. Фрасна един с лакът в главата, на друг заби коляно в корема. Третият се опита да го сграбчи изотзад, но Салма му наби една глава в лицето. Остра болка прогори гърба му като удар от бич — от енергийно жило, всъщност, — той залитна и падна на едно коляно.

Оттласна се моментално и потърси с криле небето, но някой го сграбчи за глезена и го дръпна надолу. В същия миг жило прогори въздуха там, където биха го отвели крилете му, ако не беше неволната намеса на войника, издърпал го надолу. Салма размаха трескаво ръце и крака, но осоидите го бяха стегнали в кръг.

Наблизо проблесна меч, Салма стисна китката, която го държеше, и счупи ръката на войника в коляното си. И мечът се озова в неговата ръка. Противниците му бяха побеснели окончателно, но същото важеше и за него. Двамината най-близо посече с къси, свирепи удари на меча.