Разкриване

— Никълс не иска да купи фирмата — продължи Каплан. — Смята, че цената ни е завишена, а възможностите — недостатъчни. Миналата година се помъчи да направи стратегически съюз с „Майкро Софт“, но Гейтс го изгони. После се опита да купи „Интър Диск“ и пак се провали: появиха се куп проблеми и името на „Интър Диск“ нашумя около едно уволнение. Затова опряха до нас. Но Ед не е доволен от това.

— Със сигурност не изглежда доволен — отбеляза Сандърс.

— Главно защото ненавижда младия Конли.

До Никълс седеше Джон Конли, адвокатът с очилата, който явно нямаше и трийсет. Значително по-млад от останалите край него, Конли говореше енергично и размахваше вилицата във въздуха, докато убеждаваше нещо Никълс.

— Ед Никълс смята, че Конли е глупак.

— Но Конли е само вицепрезидент — възрази Сандърс. — Властта му не е чак толкова голяма Каплан поклати глава.

— Не забравяй, че е наследникът.

— Е, и какво от това? Да не би снимката на дядо му да виси в някой кабинет?

— Конли притежава четири процента от акциите на „Конли-Уайт“ и контролира още двайсет и шест процента, които все още са собственост на семейството или са в семейни доверителни фондове. Джон Конли разполага с най-големия пакет акции с право на глас във фирмата.

— И Джон Конли иска сделката да стане?

— Да — кимна утвърдително Каплан. — Избрал си е нашата фирма Работи бързо с помощта на приятели като Джим Дейли от „Голдман, Сач“. Дейли е много умен, но инвестиционните банкери винаги прибират големи комисионни от сливанията. Е, не че не си вършат работата. Ще трябва обаче да се случи нещо много важно, за да се оттеглят от сделката на този етап.

— Аха.

— Ето защо Никълс усеща, че сливането му се е изплъзнало от контрол и го карат да сключи сделка на много висока цена. Не вижда смисъл „Конли-Уайт“ да ни пълнят гушите. Би се отказал от сделката, ако можеше — дори само за да прецака Конли.

— Но със сливането се занимава Конли.

— Да. И Конли го ядосва. Обича да държи речи за младите и старите, за настъпващата дигитална епоха, за вижданията на младите за бъдещето. Никълс побеснява Убеден е, че за десет години е удвоил чистите активи на фирмата, а сега някакъв младок го поучава

— Как се вписва Мередит в тази картинка? Каплан се поколеба.

— Мередит е подходяща.

— Какво искаш да кажеш?

— Тя е от източния бряг. Израсла е в Кънектикът и е учила във „Васар“1. Хората от „Конли“ обичат подобни неща. Харесва им.

— Това ли е всичко? Заради подходящия й акцент ли?

— Казвала ли съм такова нещо? Според мен те смятат Мередит за слаба. Мислят, че ще могат да я командват след сливането.

— Гарвин съгласен ли е с всичко това? Каплаи сви рамене.

— Боб е реалист — каза тя. — Капитализацията му е необходима Дотук е изградил фирмата много умело, но за следващия етап ще ни трябват мощни финансови инжекции, защото в новите изделия ще се сблъскаме със „Сони“ и „Филипс“. Учебниците на „Конли-Уайт“ са дойна крава На Боб му причернява от тях и все пак е склонен да играе по свирката им, за да получи парите.

— И, разбира се, харесва Мередит.

— Да. Вярно е. Харесва я.

Сандърс почака, докато Каплан преглътна няколко хапки.

— Ами ти, Стефани? Какво е мнението ти?

Каплан пак сви рамене.

— Способна е.

— Способна, но слаба?

— Не — поклати глава Каплан. — Мередит има качества. В това няма съмнение. Притеснява ме обаче нейният опит. Не е толкова вряла и кипяла. Поверяват й четири основни технически отдела, които трябва бързо да се разрастват. Дано се справи.

Чу се подрънкване на лъжица върху стъкло. Гарвин застана отпред.

— Въпреки че все още сте на десерта, хайде да почваме, за да свършим до два часа — каза той. — Искам да ви напомня новия график. Ако всичко върви по план, очакваме да обявим официално сливането на пресконференция тук в петък по обяд. Сега позволете да ви представя новите ни съдружници от „Конли-Уайт“…

Докато Гарвин изброяваше хората от другата фирма и те се изправяха един по един, Каплан се наведе и прошепна на Том:

— Всичко това е ала-бала. Истинската причина за обяда ти е известна.

— … И накрая — заяви Гарвин — искам да ви представя един човек, когото мнозина от вас познават, други не — новия заместник-директор по развитието и планирането, Мередит Джонсън.

Разнесоха се откъслечни кратки ръкопляскания. Мередит Джонсън стана и приближи до подиума отпред. В тъмносиния си костюм изглеждаше образцов ръководител във фирма, но същевременно красотата й бе поразяваща. На подиума си сложи очила с рогови рамки и намали осветлението в заседателната зала.

— Боб ме помоли да обясня новата структура — започна тя — и да кажа няколко думи за намеренията ни през следващите няколко месеца. — Мередит се наведе към сложения на подиума компютър за демонстрации. — Да видя дали ще се справя с това… един момент…

В затъмнената стая Дон Чери улови погледа на Сандърс и бавно поклати глава.

— Аха, всичко е наред — продължи Джонсън от подиума.

Екранът зад нея светна. Появиха се изображения от компютърна анимация. Първо се показа червено сърце, което се раздели на четири.