Разкриване

— Благодаря, че ми отделихте време — започна Дейли и потърка плешивата си глава. Беше много висок и слаб. Седнал, изглеждаше дори по-висок със стърчащите лакти и колене. — Исках да ви задам няколко въпроса, мм… неофициално.

— На ваше разположение съм — съгласи се Сандърс.

— Става дума за Мередит Джонсън — каза Дейли с извинителни нотки в гласа. — Ако, хм, ако нямате нищо против, бих искал разговорът да си остане между нас.

— Добре.

— Разбрах, че сте участвали активно в изграждането на заводите в Ирландия и Малайзия. А също, че във фирмата е имало известни противоречия във връзка с този въпрос.

— Ами — сви рамене Сандърс — ние с Фил Блакбърн невинаги гледаме еднакво на нещата.

— Това според мен говори за разумна позиция — сухо отбеляза Дейли. — Но доколкото знам, в споровете вие сте поставяли техническите въпроси, докато другите във фирмата са изразявали, хм, по-различни тревоги. Така ли е?

— Да може да се каже. Накъде ли биеше Дейли?

— Именно в тази връзка бих искал да чуя вашите разсъждения. Боб Гарвин току-що назначи госпожа Джонсън на пост със значителна власт — стъпка, която мнозина в „Конли-Уайт“ одобряват. И, естествено, би било несправедливо да съдим отсега как ще се справя с новите си задължения във фирмата Но също така естествено би било да проявя загриженост и да проверя досегашната й работа. Разбирате ли ме?

— Не съвсем — призна Сандърс.

— Имам предвид — продължи Дейли — какво смятате за досегашното представяне на госпожа Джонсън в техническата работа на фирмата. По-конкретно участието й в дейността на „Диджи Ком“ в чужбина.

Сандърс се намръщи и се замисли.

— Нямам информация да е участвала много активно. Преди две години в Корк имахме трудов спор. Беше в групата, която отиде да преговаря за уреждане на отношенията. Във Вашингтон се ангажира с лобистка дейност за твърдите мита. Доколкото знам, ръководеше групата, натоварена в Кюпъртино да одобри плановете за новия завод в Куала Лумпур.

— Да, точно така.

— Нямам представа обаче дали участието й се изчерпва с това.

— Аха. Добре. Може би са ми дали грешна информация — каза Дейли и се размърда на стола

— Какво са ви казали?

— Без да навлизам в подробности, ще отбележа, че става дума за субективна преценка

— Ясно.

Кой би могъл да говори на Дейли за Мередит? Разбира се, че не Гарвин или Блакбърн. Тогава Каплан? Нямаше как да установи със сигурност. Но Дейли разговаряше само с високопоставени служители.

— Не зная — продължи Дейли — дали имате впечатление от нейните решения в техническата област. Съвсем неофициално, разбира се.

В този миг компютърът на Сандърс избръмча три пъти. На екрана светна съобщение:

ЕДНА МИНУТА ДО ПРЯКАТА ВИДЕОВРЪЗКА: ДК/М-ДК/С

ОТ: А. КАН

ДО: Т. САНДЪРС

— Някакъв проблем ли има? — попита Дейли.

— Не — отговори Сандърс. — Изглежда, имам видеовръзка с Малайзия.

— Тогава ще бъда съвсем кратък и няма да ви преча — каза Дейли. — Ще говоря направо. Във вашия отдел има ли опасения дали Мередит Джонсън притежава необходимата квалификация за новата длъжност?

Сандърс сви рамене.

— Тя е новият шеф. Знаете как става във фирмите. Винаги съществуват опасения, дойде ли нов шеф.

— Много дипломатично се изразявате. Питам ви за нейния опит. В края на краищата тя е доста млада Преместване в друг град, откъсване от корените. Нови лица, нови сътрудници, нови проблеми. А и тук няма да бъде така пряко под… хм, под крилото на Боб Гарвин.

— Не зная какво да отговоря. Времето ще покаже.

— Разбрах също, че е имало проблеми и преди, когато отделът е бил под ръководството на човек, който не е бил технически специалист… казвали са му, хм, Кресльо Фрийлинг?

— Да. Той се провали.

— Съществуват ли подобни опасения за Джонсън?

— Говорят се такива неща — отвърна Сандърс.

— А финансовите й мерки? Какво ще кажете за плановете й да се ограничат разходите? Нали това е същността на въпроса?

„Какви планове за ограничаване на разходите?“, помисли Сандърс.

Компютърът отново избръмча.

30 СЕКУНДИ ДО ПРЯКАТА ВИДЕОВРЪЗКА: ДК/М-ДК/С

— Пак се обажда машината — каза Дейли и се надигна от стола. — Ще ви оставя. Благодаря, че ми отделихте време, господин Сандърс.

— Моля.

Двамата се сбогуваха с ръкостискане. Дейли се обърна и излезе от кабинета. Компютърът избръмча три последователни пъти на кратки интервали:

15 СЕКУНДИ ДО ПРЯКАТА ВИДЕОВРЪЗКА: ДК/М-ДК/С

Сандърс седна пред монитора и завъртя настолната лампа така, че да осветява лицето му. Компютърът отброяваше секундите в обратен ред. Сандърс погледна часовника си. Пет часът, тоест осем часът в Малайзия. Артър сигурно се обаждаше от завода.

В средата на екрана се появи малък правоъгълник, който с пулсации се увеличаваше. Сандърс различи лицето на Артър и зад него ярко осветената производствена линия. Беше съвсем нова, образец на съвременно производство: чиста, безшумна, работници в обикновено облекло от двете страни на зеления конвейер. На всяко работно място бяха монтирани флуоресцентни лампи, които хвърляха отблясъци в камерата.

Кан се изкашля и потърка брадичка.

— Здрасти, Том. Как си?