Разкриване

Изображението леко се размътваше, когато Артър говореше. Гласът също не беше синхронизиран, защото предаването на образите чрез спътник малко се бавеше, а звукът идваше веднага Липсата на синхрон разсейваше през първите няколко секунди — сякаш връзката се осъществяваше насън. Все едно, че говориш с някого под вода. После свикваш.

— Добре съм, Артър.

— Радвам се. Съжалявам за новата организация. Знаеш какво е личното ми отношение.

— Благодаря ти, Артър. — Сандърс някак между другото се учуди откъде Кан вече е успял да чуе новината чак в Малайзия. Но във всяка фирма клюките се разпространяваха мълниеносно.

— Да, да. Както и да е, Том, сега съм в завода — продължи Кан и махна с ръка назад. — Нали виждаш, още напредваме много бавно. Проверките на място също не показват никакво подобрение. Какво казват проектантите? Получиха ли устройствата?

— Пристигнаха днес. Още нямам новини. Продължават да работят по тях.

— Аха. Добре. Занесоха ли ги за диагностика? — попита Кан.

— Май да. Току-що.

— Хубаво. Защото получихме молба от диагностиката да им пратим още десет устройства в топлоизолирани пластмасови опаковки. Изрично поискаха опаковките да бъдат запечатани в завода. Веднага след свалянето им от конвейера. Знаеш ли нещо по този въпрос?

— Не, от теб чувам. Ще проверя и ще ти се обадя.

— Добре, защото, честно казано, ми се вижда странно. Десет бройки са много. Митницата ще се усъмни, ако ги пратим наведнъж. Освен това не разбирам защо трябва да ги запечатваме. Винаги ги пращаме в пластмасови опаковки. Без да са запечатани. За какво са им, Том? — Попита разтревожен Кан.

— Нямам представа — каза Сандърс. — Ще проверя. Знам само, че тук настъпи голяма шумотевица. Хората искат на всяка цена да разберат защо проклетите устройства не работят.

— Ние също — възкликна Кан. — Повярвай ми! Направо полудяваме.

— Кога ще пратиш устройствата?

— Първо трябва да организирам запечатването с топлоизолация. Надявам се, че ще успея да ги изпратя в сряда и ще ги получите в четвъртък.

— Не става — каза Сандърс. — Трябва да ги пратиш днес или най-късно утре. Да ти пратя ли машина за запечатването? Може би от „Епъл“ ще ми услужат.

„Епъл“ също имаше завод в Куала Лумпур.

— Няма нужда. Идеята ти е добра. Ще им се обадя и ще проверя дали Рон може да ми даде.

— Чудесно. Кажи сега какво става с Джафар.

— Страшна работа — отговори Кан. — Току-що говорих с болницата. Казват, че имал гърчове и повръщал. Отказвал да се храни. Местните доктори засега не могат да установят нищо друго освен магия, нали ти казах.

— Нима вярват в магии?

— И още как — потвърди Кан. — Тук има закони против магьосниците. Можеш да ги съдиш.

— И не знаеш кога ще се върне на работа.

— Никой не може да ми каже. Очевидно е много болен.

— Добре, Артър. Има ли нещо друго?

— Не. Ще потърся машина за запечатването. И не забравяй да ми съобщиш какво са открили.

— Непременно — обеща Сандърс и връзката прекъсна. Кан помаха за довиждане, после екранът угасна.

СЪХРАНЯВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО НА ДИСК ИЛИ ДАТ?

Сандърс натисна бутона ДАТ, за да съхрани съобщението на дигитална лента. Стана от бюрото. Какъвто и да беше проблемът, трябваше да го изясни преди срещата с Джонсън в шест. Излезе в предната стая, където седеше Синди.

Тя се беше обърнала с гръб и се смееше по телефона. Погледна през рамо, видя Сандърс и смехът й секна.

— Слушай, трябва да свършваме.

— Моля те, извади производствените отчети за „Туинкъл“ от последните два месеца — каза Сандърс. — Или още по-добре, отчетите за целия период, откакто устройствата са внедрени в производство.

— Разбира се.

— Свържи ме и с Дон Чери. Искам да разбера какво прави групата за диагностика с устройствата.

Върна се в кабинета си. Забеляза, че курсорът за електронната поща трепка, и натисна бутона, за да прочете съобщенията. Докато чакаше, прегледа трите факса на бюрото. Два от тях бяха от Ирландия — редовните седмични производствени отчети. Третият бе за ремонта на покрива на завода в Остин бяха го получили в Оперативния отдел в Кюпъртино и Еди го пращаше на Сандърс за съдействие.

Екранът затрептя. Сандърс погледна първото съобщение по електронната поща.

ТУК, В ОСТИН, НИ СЕ ИЗТЪРСИ РЕВИЗОР ОТ ОПЕРАТИВНИЯ. РОВИ СЕ ИЗ КНИГИТЕ, ПОДЛУДЯВА ХОРАТА. РАЗПРАВЯТ, ЧЕ УТРЕ ЩЕ ДОЙДАТ ОЩЕ. КАКВО СТАВА? РАЗНАСЯТ СЕ СЛУХОВЕ, ПРОИЗВОДСТВОТО СТРАШНО СЕ ЗАБАВЯ. КАЖИ МИ КАКВО ДА ОБЯСНЯВАМ. ПРОДАВА ли СЕ ФИРМАТА, или НЕ?

ЕДИ

Сандърс не се поколеба. Не можеше да каже на Еди какво става. Бързо натрака отговора:

РЕВИЗОРИТЕ БЯХА И В ИРЛАНДИЯ МИНАЛАТА СЕДМИЦА. ГАРВИН НАРЕДИ ДА СЕ НАПРАВИ ПРОВЕРКА

В ЦЯЛАТА ФИРМА И ТЕ ГЛЕДАТ ВСИЧКО. УСПОКОЙ

ХОРАТА И ИМ КАЖИ ДА СИ ВЪРШАТ РАБОТАТА.

ТОМ

Натисна бутона ИЗПРАТИ. Съобщението изчезна от екрана

— Ти ли си ме търсил? — Дон Чери влезе в кабинета, без да почука, отпусна се на стола и сключи ръце на тила си. — Господи, ама че ден! Цял следобед гася пожари.

— Разкажи ми.