Разкриване

— Сътрудничим с компютърни фирми и ще помоля някого да провери. — Фернандес отмести листа. — Сега да видим докъде сме стигнали. Не сте могли да разчистите бюрото, защото вече е било претърсено.

— Точно така.

— Щели сте да изтриете информацията в компютъра, но са ви извадили от системата.

— Да.

— Което означава, че не можете да промените нищо.

— Правилно. Нищо не мога да направя. Като секретарка съм.

— Щяхте ли да променяте нещо в компютърната информация?

Сандърс се поколеба — Не. Но най-малкото щях да огледам добре.

— Сещате ли се за нещо по-особено?

— Не.

— Господин Сандърс — натърти Фернандес, — искам да уточня, че не изразявам никакво отношение. Просто се опитвам да се подготвя за онова, което може да се случи утре. Искам да съм наясно какви изненади биха могли да ни сервират.

Сандърс поклати глава.

— В компютъра няма нищо, което да ме притеснява.

— Добре ли помислихте?

— Да.

— Хубаво. Тъй като утре ще започнем рано, идете се наспете. Искам утре да бъдете във форма. Ще успеете ли да заспите?

— За Бога, нямам представа.

— Вземете сънотворно, ако се наложи.

— Ще се оправя.

— Тогава прибирайте се у дома и лягайте да спите, господин Сандърс. Ще се видим утре сутринта. Сложете костюм и вратовръзка. Имате ли синьо сако?

— Блейзър.

— Чудесно. Строга вратовръзка и бяла риза. Никакви лосиони след бръснене.

— Никога не се обличам така за работа

— Утре няма да е обикновен работен ден, господин Сандърс. Точно в това е въпросът. — Тя се изправи и му подаде ръка за довиждане. — Наспете се. И се помъчете да не се тревожите. Според мен всичко ще се оправи.

— Сигурен съм, че така успокоявате всичките си клиенти.

— Така е, но обикновено съм права. Наспи се. Том. Ще се видим утре.

Сандърс се прибра в тъмната празна къща Куклите Барби на Елайза бяха нахвърляни безредно върху кухненския плот. Изцапаното със зелена бебешка каша лигавниче на сина му бе метнато до мивката. Сандърс приготви кафеварката за сутринта и се качи на горния етаж. Мина покрай телефонния секретар, но не го погледна и не забеляза мигащата лампичка.

Докато се събличаше в банята на горния стаж, видя на огледалото бележка, която Сюзан бе залепила: „Извинявай за обяда. Вярвам ти. Обичам те. С.“

Съвсем в стила й — първо да избухне и после да се извинява. Но той се зарадва на бележката и помисли дали да не й се обади. Във Финикс обаче беше почти полунощ, значи бе прекалено късно. Сюзан сигурно вече спеше.

Но като поразмисли, Сандърс реши. че не му се иска да й се обажда. Както жена му бе казала в ресторанта, цялата история нямаше нищо общо с нея. Той беше сам. И щеше да остане сам.

Както бе по шорти, отиде в тесния кабинет. Нямаше факсове. Включи компютъра и зачака екранът да светне

Мигаше знакът на електронната поща. Сандърс натисна бутона.

НЕ ВЯРВАЙ НА НИКОГО.

ПРИЯТЕЛ

Изключи компютъра и си легна.

СРЯДА

Сутрешните навици му подействаха успокояващо: облече се бързо, докато слушате телевизионните новини, които бе усилил докрай, за да запълнят с шум притихналата къща. Тръгна с колата в шест и половина и спря до фурната в Бейнбридж да си купи закуска и капучино, преди да се качи на ферибота.

Когато фериботът потегли от Уинслоу, Сандърс седна близо до кърмата, за да не вижда приближаващия се Сиатъл. Потънал в мисли, той гледаше през прозореца сивите облаци, надвиснали над тъмните води на залива. Май пак щеше да вали.

— Лош ден, а? — обади се женски глас.

Сандърс вдигна очи и видя Мери-Ан Хънтър, хубава и дребничка. Стоеше с отпуснати ръце и го гледаше загрижено. Също живееше в Бейнбридж. Мъжът й беше морски биолог в университета. Двете със Сюзан бяха добри приятелки и често излизаха заедно да тичат за здраве. Но Сандърс почти не се засичаше с Мери-Ан на ферибота, защото тя обикновено тръгваше по-рано.

— Добро утро. Мери-Ан.

— Само не ми е ясно откъде са го взели — каза тя.

— За какво става дума? — не разбра Сандърс.

— Да не искаш да кажеш, че не си видял? Господи! Пишат за теб във вестниците. Том.

Тя му подаде сгънат под мишница вестник.

— Шегуваш се.

— Не. Кони Уолш пак напада.

Сандърс погледна първата страница, но не видя нищо. Започна бързо да разгръща по-нататък.

— В редакционните статии на втора страница е — обясни Мери-Ан. — Чети и плачи. Аз ще взема още кафе.

Тя се отдалечи, а Сандърс отвори вестника на втора страница.

КАК АЗ ВИЖДАМ НЕЩАТА

от Констънс Уолш

ГОСПОДИН СВИНСКИ В СЛУЖБАТА

Патриархатът блесна още веднъж с пълна сила. този път в една компютърна фирма, която ще нарека фирмата Х. В нея на висша ръководна длъжност е назначена блестяща и много компетентна жена. Но доста мъже във фирмата са готови на всичко, за да се отърват от нея.