Разкриване

Особено отмъстителен е един от тях, да го наречем господин Свински. Той не може да се примири с мисълта, че ще бъде подчинен на жена, и седмици наред води злостна кампания във фирмата, за да не допусне новото назначение. След провала си господин Свински прибягва към друг похват: обвинява новата си шефка, че го нападнала със сексуални намерения и едва не го изнасилила в своя кабинет. Наглата враждебност на твърденията му се равнява единствено на тяхната смехотворност. Някои от вас биха се запитали как е възможно една жена да изнасили мъж. Разбира се, отговорът е ясен: не е възможно. Изнасилването е престъпен акт на насилие. То се извършва от мъже. които потресаващо често прибягват до него, за да държат жените на място. Ето дълбоката истина за нашето общество и всички досегашни общества.

Жените от своя страна просто не потискат мъжете. Жените са беззащитни в мъжките ръце. А да се твърди, че една жена е изнасилила някого, е смехотворно. Но подобни мисли не тревожат господин Свински, който само се чуди как да очерни новата си началничка. Стигнал е дори дотам, че официално повдига обвинения в сексуален тормоз срещу нея!

Накратко, господин Свински притежава отвратителните навици на типичен патриарх. Както можете да се досетите, примери за това в живота му колкото щеш. Макар съпругата му да е известна адвокатка, той я принуждава да напусне работа и да се отдаде на дома и децата. В крайна сметка господин Свински не иска жена му да има своето място в деловия свят, където може да чуе за историите му с млади жени и прекомерно пиене. Вероятно се сеща. че и новата му шефка няма да одобри подобно поведение. Тя сигурно няма да допусне досегашните му системни закъснения за работа.

Затова господин Свински прибягва до подмолния си ход и кариерата в бизнеса на още една талантлива жена е несправедливо застрашена. Ще успее ли тя да удържи свинете в кочината на фирмата Х? Очаквайте още подробности.

— Господи! — възкликна Сандърс и зачете статията за втори път.

Хъинтър се върна с две мукавени чашки капучино и му подаде едната.

— Заповядай. Май имаш нужда.

— Откъде са разбрали? — попита Сандърс. Хънтър поклати глава.

— Не зная. Изглежда, че отвътре изтича информация.

— От кого обаче?

Сандърс разсъждаваше, че за да излезе материалът в днешния брой. някой трябва да е разказал случката към три-четири часй предния ден. Кой изобщо във фирмата е знаел тогава, че Сандърс се кани да повдигне официално обвинение?

— Нямам представа — каза Хънтър. — Ще поразпитам.

— А коя е Констънс Уолш?

— Не си ли чел нейни материали? Редовно пише редакционни бележки в „Поуст-Интелидженсър“ — обясни Хънтър. — Феминистката гледна точка, ей такива работи. — Тя поклати глава — Как е Сюзан? Търсих я сутринта, но у вас не вдигаше никой.

— Замина за няколко дни. С децата.

Хънтър замислено кимна.

— Може би е направила добре.

— Така решихме.

— Тя знае ли?

— Да.

— А вярно ли е? Наистина ли я обвиняваш в тормоз?

— Да.

— Боже!

— Да — повтори Сандърс и кимна.

Мери-Ан дълго седя до него, без да продума. Просто седеше. Накрая проговори:

— Отдавна те познавам. Дано всичко се оправи.

— Дано.

Последва още една дълга пауза, докато най-после Мери-Ан се дръпна от масата й се изправи.

— Ще се видим по-късно, Том.

— Доскоро, Мери-Ан.

Сандърс разбираше чувствата й. Бе изпитвал същото, когато обвиняваха в тормоз други хора от фирмата. Изведнъж се появяваше отчуждение. Независимо откога познаваш човека. Независимо дали сте приятели. Щом се повдигнеше обвинение, всички се отдръпваха. Защото всъщност никой не знаеше какво се е случило. Беше невъзможно да заемеш страна — дори когато става дума за приятел.

Гледаше я как се отдалечава — тънка, стегната фигурка в спортни дрехи, с кожено куфарче. Беше много нисичка Мъжете на ферибота изглеждаха грамадни около нея. Сандърс си спомни как веднъж Сюзан му обясни, че Мери-Ан решила да бяга за здраве, защото се бояла от изнасилване. „Просто ще ги надбягам“ — казата тя. Мъжете не знаели нищичко. Не познавали този страх.

Имаше обаче друг вид страх, който изпитваха само мъжете. Сандърс погледна статията във вестника с растящо и дълбоко неудобство. Ключовите думи и изрази го бодяха в очите: Отмъстителен… злостна… не може да се примири… нагла враждебност… изнасилване… престъпен акт… очерняне… истории с млади жени… прекомерно пиене… системни закъснения… несправедливо застрашена… свинете в кочината…

Характеристиките бяха нещо повече от неточни или неприятни. Бяха опасни. Както знаеше от случилото се с Джон Мастърс — история, която разтърси мнозина на ръководни места в Сиатъл.