Разкриване

Мастърс е петдесетгодишен, директор по маркетинга в „Микро Сим“. Стабилен човек, уважаван гражданин, женен от двайсет и пет години, с две деца — голямата дъщеря в колеж, малката в началните класове на гимназиалния курс. Малката започва да има неприятности в училище, успехът й се влошава и затова родителите я пращат на детски психолог. Психоложката изслушва дъщерята и заявява: „Знаеш ли, това е типичната история на дете, с което са блудствали. Случвало ли ти се е нещо такова в миналото?“ — „Ами — отвръща момичето, — няма нищо подобно.“ — „Помисли!“ — настоява психоложката.

Отначало момичето се съпротивлява, но психоложката упорства: „Помисли! Помъчи се да си спомниш!“ След известно време се появяват смътни спомени. Нищо определено, но сега психоложката вече си мисли, че сигурно има нещо гнило. Може би някога таткото е постъпил лошо.

Споделя подозренията си със съпругата След двайсет и пет години съвместен живот Мастърс и жена му се скарват. „Признай какви си ги вършил!“ — крещи тя.

Мастърс е изумен. Не може да повярва. Отрича всичко. „Лъжец! Махай се оттук!“ — казва съпругата и го изхвърля от дома.

По-голямата дъщеря взема самолета и се прибира от колежа. „Каква е тази лудост? — пита тя. — Знаеш, че татко не е направил нищо. Вразуми се!“ Но майката е вбесена. Дъщерята също. Веднъж започнали, нещата не могат да се спрат.

Според щатските закони психологът е длъжен да докладва всяко подозрение за блудство. Тя разказва за Мастърс пред щатските власти, които по закон са задължени да извършат разследване. Социална работничка разпитва дъщерята, съпругата и Мастърс, после семейния лекар и училищната медицинска сестра. Скоро историята се разчува.

Слухове за обвиненията достигат и до „Микро Сим“. Фирмата отстранява Мастърс от работа до изясняване на случая. Обясняват му, че не желаят репутацията им да бъде опетнена.

Животът на Мастърс се руши пред очите му. Малката му дъщеря не желае да разговаря с него. Жена му също. Той живее сам на квартира. Има финансови проблеми. Колегите го отбягват. Навсякъде го преследват укорителни погледи. Съветват го да си наеме адвокат. Толкова е объркан и разтърсен, че самият той има нужда от психиатрична помощ.

Адвокатът прави проучване и разкрива смущаващи подробности. Оказва се. че психоложката, която е повдигнала обвинението, разкрива блудство в повечето случаи. Докладвала е толкова много пъти, че щатските власти започват да я подозират в пристрастност, но са безсилни да направят каквото и да било — законът изисква разследване на всички сигнали. Натоварената със случая социална работничка е наказвана дисциплинарно за престараване при недоказани случаи. Общото мнение е, че тя е некомпетентна, но щатските власти не могат да я уволнят по обичайните мотиви.

Макар и да не е повдигнато официално, обвинението срещу Мастърс гласи, че е блудствал с дъщеря си през лятната ваканция след трети клас. Мастърс се замисля, осенява го едно хрумване. Изравя от шкафовете старите бележници и кален-дари. Оказва се, че цялото въпросно лято дъщеря му е прекарала на лагер в щата Мотана Когато се е върнала у дома през август, Мастърс е заминат в командировка в Германия и се връща чак след като дъщеря му започнала училище.

Изобщо не е виждал дъщеря си цялото лято.

Психиатърът намира за съществено обстоятелството, че твърденията на дъщеря му за блудство се отнасят до период, когато извършването му с било невъзможно. Изводът му е, че дъщерята се е чувствала самотна и възпроизвежда самотата си в измислен спомен за блудство. Мастърс разказва всичко на жена си и дъщеря си. Двете изслушват доказателствата, признават, че може би са сгрешили датата, но продължават да настояват, че блудство е имало.

Въпреки всичко фактите за онова далечно лято карат щатските власт да прекратят разследването. „Микро Сим“ възстановява Мастърс на работа. Но той вече е пропуснал доста шансове за повишение, над него тегне неясен облак от предразсъдъци. Кариерата му е непоправимо съсипана. Жена му така и не се примирява и подава молба за развод. Мастърс повече не се вижда с малката си дъщеря. Голямата се разкъсва между враждуващите семейни групи и с течение на времето се среща с баща си все по-рядко. Мастърс живее сам, бори се да оправи живота си, получава инфаркт и едва не умира. Успява да се възстанови, но вече се среща с малцина приятели, става мрачен, пропива се и дотяга на всички. Отбягват го. Никой не може да отговори на неизменния му въпрос: „Къде сбърках? Какво е трябвало да направя? Как можех да предотвратя случилото се?“

Отговор няма, защото, естествено, той но никакъв начин не би могъл да го предотврати. Поне в съвременната обстановка с наложилото се мнение, че мъжете са виновни за всичко, в което ги обвиняват.

Мъжете понякога обсъждат помежду си дали да не съдят жените за неверни обвинения. Говорят за обезщетение за нанесени шеги. Но всичко си остава дотук. Междувременно всички променят поведението си. Правилата са нови и всички мъже ги знаят.