САКАТИЯТ БОГ

– В Коланси? Не е ли рисковано?

Калит сви рамене.

– Всъщност Гу’Рул служи на Гунт Мач – тя го пуска при нас по своя команда. Този път обаче с Матроната бяхме съгласни. Смъртен меч, ако се съди по образите, които ми подаде Гу’Рул, не мисля, че Сивите шлемове приемат командването ти.

Геслер изсумтя.

– Благочестиви досадници. Всъщност това ме радва, честно казано. О, Кругава изглеждаше способна и така нататък, но повярвай ми, целият този култ към Вълците ме притеснява. – Забеляза как Калит вдигна вежда, сви рамене и продължи: – Да, и аз си избрах своя бог на войната, тъй че малко приличам на перишите. Работата, Калит, е, че е логично един войник да избере бог на войната. Нелогично е, когато бог на войната превърне във войници цял народ. Някак си е погрешно, нали? Има нещо изкривено в това – макар че всъщност не мога да ти кажа защо го чувствам така.

– Значи са свободни да правят каквото пожелаят?

– Предполагам. Не знам много за този Танакалаян, освен че щеше да се оправи добре в малазанския двор, ако е вярно това как е узурпирал властта на Кругава. Не вярвам на такива хора, Калит. Вкарвало ме е в беля през всички тези години. Все едно, щом Танакалаян иска да натика перишите си в гъза на Форкрул Ассаил, да го направи.

– Какво мислиш за ледерийския принц, Смъртен меч?

– Него го харесвам. Араникт също. Стабилни хора са тия двамата. Според това, което чух в Ледер, преди брат му да вземе трона Брис е бил нещо като лична охрана на ледерийския император. Ненадминат с меча. Това ми казва повече за него, отколкото си мислиш.

– В какъв смисъл?

– Всеки, който е усвоил едно оръжие – овладял го е истински, – е смирен човек. Нещо повече, знам как разсъждава и отчасти какво вижда. Как работи мозъкът му. И изглежда това, че е станал принц, изобщо не го е променило. Тъй че, Калит, за ледериите не се безпокой. Дойде ли денят, те ще са там.

– Остава само Болкандо…

– Мисля, че тя отстъпва пред Брис. Не го иска, но просто е така. Освен това има червена коса – добави той.

Калит се намръщи.

– Не разбирам.

– Двамата със Сторми сме фаларийци. Много червенокоси хора има във Фалар. Тъй че ще ти кажа каква е Абрастал. Убийствен нрав, като нажежено желязо, но майчинството я е научило на мъдростта да разбира какво е под нейна власт и какво – не. Не й харесва, но го търпи. Обича секса също, но е склонна към ревност – и цялото това вилнеене е само за показ. Вътрешно просто търси мъж като мен.

Тя ахна.

– Но тя е омъжена! И то за крал!

Геслер се ухили.

– Само исках да видя дали още слушаш, дестраянт. Видях, че вниманието ти се разсея.

– Един Ловец ме намери – ти си затворил сетивата си, а Сторми спи. Видян е ездач. Идва откъм лагера на перишите и навлиза в Стъклената пустиня.

– Повече подробности?

– Можеш да видиш каквото видя Ловеца, Смъртен меч.

– Вярно, че мога, нали? – Съсредоточи се за миг, след което изруга тихо. – Кругава.

– Къде…

– При адюнктата, обзалагам се. Но изобщо няма да стигне.

– Какво да направим?

Геслер се почеса по брадичката, след което се обърна.

– Сторми! Събуди се, дебел брадат вол такъв!

ПЕТА КНИГА

Ръка над съдбите

Имах видения за бъдещето и всяко от тях свършва на едно и също място. Не ме питайте какво означава това. Вече знам. Това е проблемът с виденията за бъдещето.

Император Келанвед

14.

Къде е смисълът във този поход крак след крак? Защо земята трябва да пълзи така под нас по пътя ни? За да ни върне само там, отгдето тръгнахме в началото, и да намерим чуждо мястото, забравено и непознато? Кой тази просека проправи и колко трябва да се уморя, преди като сълзи да стане мек дъждът по челото? Додето долината се превърне във река със цвят на пясък и дървеса с листаци прашни увенчаят небесата? И колко трябва да се умориш, докато дрънкаш със веригите, удавен в смисъла на мрачното знамение? Ако споделяш моето мъчение във този поход крак след крак, то знай, това е моето проклятие, страстта жестока