Читаем Седмият папирус полностью

— Хауърд Картър работи десет години край Тива, преди да открие гробницата на Тутанкамон — напомни му лукаво Нахут.

— Надявам се този път нещата да се развият по-бързо — отвърна хладно Фон Шилер. — Ако наистина нещата се проточат, има голяма вероятност друг да ви замести в изследванията. Колкото до мен самия, трябва да проведа изключително важни делови преговори тук, в Германия. Наближава и годишното събрание на борда на директорите на компанията. От подобни задължения не мога да избягам.

— Значи изобщо не възнамерявате да се върнете в Етиопия? — Пред Нахут се откриваше безметежно бъдеще без постоянния терор от страна на началника му.

— Ще дойда, когато има за какво. На вас разчитам да решите кога да ме повикате.

— Ами стелата? Аз трябва…

— Вие ще продължите да работите върху превода — изпревари го Фон Шилер. — Ще вземете със себе си пълен комплект снимки и ще продължите да се мъчите в Етиопия. Ще очаквам да ми докладвате поне веднъж седмично чрез спътника докъде сте стигнали.

— Кога искате да замина?

— Незабавно. Ако може, още днес. Говорете за това с госпожица Кемпер. Тя ще уреди пътуването ви.

За пръв път през целия разговор Нахут придоби щастлив вид.

Голямата Доли си бръмчеше монотонно и следваше курс югоизток, а пътниците на борда й се отегчаваха. Зората пропукваше, когато самолетът се озова над африканския бряг. Минаваха над самотен плаж, който Джени беше избрал тъкмо защото нямаше кой да ги види. Щом се озоваха над сушата обаче, пейзажът не стана с нищо по-интересен от безкрайната синева допреди малко. Там, където повече не се виждаха вълните на морето, погледите им срещаха пясъчните дюни, а досадата си остана непроменена.

От време на време от кабината се донасяше гласът на Джени, който разговаряше с невидими въздушни диспечери, но понеже не чуваха отговорите на събеседниците му, никой не можеше да определи от коя националност са. С някои от тях Джени не разговаряше на английски, ами на чист арабски. Роян приятно се изненада от познанията на пилота върху родния й език. Правилното му произношение беше направо забележително, но пък и на африканец като него му беше лесно да овладее гърлените звуци; всъщност той се бе родил с тях в устата си. Подслушвайки Джени, Роян установи, че той е способен по чудесен начин да имитира либийските и египетските диалекти и да заблуди всички в близката диспечерска кула.

Първите няколко часа от пътуването Сапьора прекара над проектите на бъдещия бент. Но понеже му трябваха точни мерки, за да сътвори нещо ново, а такива нямаше, най-накрая се излегна на леглото си и извади книжка да чете. Авторът се оказа твърде слаб, за да задържи дълго време вниманието му. Книгата шумно се залепи на лицето му и страниците се развяваха всеки път, когато спящият читател нададеше някое мощно похъркване.

Никълъс се беше настанил на кушетката на Роян и двамата заиграха безкрайна поредица от шахматни партии. Най-накрая гладът надви над гросмайсторската им страст и двамата се преместиха в походната кухня. Тя щеше да реже хляба и да вари кафето, а той — да строи пирамиди и други произведения на изкуството от готови сандвичи. Най-накрая отидоха да нахранят Джени и Фред в пилотската кабина.

— Още ли сме на египетска територия? — заинтересува се Роян.

Джени беше с пълна уста, но това не му попречи да й даде подробен отговор:

— Оттук до Уади Халфия има петдесет морски мили — посочи той с пръст отвъд лявото крило на Голямата Доли. — Баща ми загинал там през четиридесет и трета. Бил в Шеста южноафриканска дивизия — нагълта още една огромна хапка и продължи: — Никога не съм познавал стареца. Двамата с Фред веднъж кацнахме там и се опитахме да намерим гроба му — той вдигна рамене, — мястото е обширно, гробове, колкото искаш. Много малко са с изписани имена.

Известно време никой не продума. Всеки отхапваше от сандвича си и мислеше за свои си работи. Бащата на Никълъс също беше воювал срещу Ромел в пустинята. Но бе имал повече късмет от бащата на Джени.

Никълъс погледна към Роян, която беше вперила поглед през прозореца в пустинята сякаш искаше да я погълне цялата. Такава страст и копнеж се четеше в очите й, че той се стресна. Винаги се бе изкушавал да гледа на нея като на обикновена английска жена, подобно на майка й. В моменти като този обаче се убеждаваше, че тя е човек на противоположностите, че нищо в душата й не е ясно и на нея самата.

Тя сякаш не усещаше погледа му върху себе си. Беше изцяло отдадена на пейзажа. Никълъс се чудеше за какво ли разсъждава в този момент, какви ли тайнствени мисли я занимаваха. Спомни си как Роян се бе възползвала от първата възможност след завръщането им от Етиопия да замине за Египет и у него се загнезди неясна тревога. Чудеше се дали не е създала през живота си и други, по-трайни връзки, които щяха да му отнемат това, което започваше да смята за единствено свое. Даде си сметка с известна изненада, че са прекарали заедно едва няколко седмици от живота си, но в крайна сметка не знае нищо съществено за нея.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Библиотекарь
Библиотекарь

«Библиотекарь» — четвертая и самая большая по объему книга блестящего дебютанта 1990-х. Это, по сути, первый большой постсоветский роман, реакция поколения 30-летних на тот мир, в котором они оказались. За фантастическим сюжетом скрывается притча, южнорусская сказка о потерянном времени, ложной ностальгии и варварском настоящем. Главный герой, вечный лузер-студент, «лишний» человек, не вписавшийся в капитализм, оказывается втянут в гущу кровавой войны, которую ведут между собой так называемые «библиотеки» за наследие советского писателя Д. А. Громова.Громов — обыкновенный писатель второго или третьего ряда, чьи романы о трудовых буднях колхозников и подвиге нарвской заставы, казалось, давно канули в Лету, вместе со страной их породившей. Но, как выяснилось, не навсегда. Для тех, кто смог соблюсти при чтении правила Тщания и Непрерывности, открылось, что это не просто макулатура, но книги Памяти, Власти, Терпения, Ярости, Силы и — самая редкая — Смысла… Вокруг книг разворачивается целая реальность, иногда напоминающая остросюжетный триллер, иногда боевик, иногда конспирологический роман, но главное — в размытых контурах этой умело придуманной реальности, как в зеркале, узнают себя и свою историю многие читатели, чье детство началось раньше перестройки. Для других — этот мир, наполовину собранный из реальных фактов недалекого, но безвозвратно ушедшего времени, наполовину придуманный, покажется не менее фантастическим, чем умирающая профессия библиотекаря. Еще в рукописи роман вошел в лонг-листы премий «Национальный бестселлер» и «Большая книга».

Антон Борисович Никитин , Гектор Шульц , Лена Литтл , Михаил Елизаров , Яна Мазай-Красовская

Фантастика / Приключения / Попаданцы / Социально-психологическая фантастика / Современная проза