Шоколад

La Celeste Praline. Дори името звучи непристойно. Ще взема автобуса до Ажен, ще отида в агенцията за недвижими имоти и ще се оплача. Първо на първо, изобщо не биваше да й позволяват да сключи тази сделка. Централното местоположение на магазина предполага неговия просперитет, насърчава изкушението. Епископът би трябвало да бъде уведомен. Може би той щеше да успее да окаже влияние, с каквото аз не разполагам. Още днес ще му пиша. Понякога я срещам на улицата. Носи жълт шлифер на зелени маргаритки, детска дреха, но по отношение на дължината изглежда неприлична за една жена. Не покрива косата си дори когато вали, блести и лъскавее като кожа на тюлен. Щом се пъхне под сенника, я изстисква, увивайки я като дълго въже. Там често вече я чакат хора, застанали на сушина, за да се предпазят от неизбежния дъжд и втренчили очи във витрината на магазина. Снабдила се е с електрическа печка, поставена достатъчно близо до щанда, предназначена да създава уют, без да топли толкова, че да унищожи стоката й. Като се прибавят високите столове и стъклените cloches36

, пълни с пасти и пайове, сребърните буркани с шоколад върху плочите за притопляне, мястото заприличва повече на кафене, отколкото на магазин. Има дни, когато вътре се събират по десетина и повече души. Едни стоят прави, други са се подпрели на облицования плот и разговарят. В неделя и сряда следобед миризмата на печени сладки изпълва влажния въздух. Тя застава подпряна на външната врата, оцапана в брашно до лактите, и подхвърля дръзки забележки на минувачите. Удивен съм колко много хора познава вече — на мен ми бяха необходими шест месеца, за да науча имената на енориашите си. И като че ли винаги е готова да зададе въпрос, да изкаже мнение върху някаква страна от живота им, от проблемите им. Артритът на Поату. Синът на Ламбер, дето отиде войник. Нарсис и безценните му орхидеи. Дори знае името на кучето на Дюплеси. О, каква лисица е тя. Невъзможно е да не я забележи човек. А след това си длъжен да отговориш, защото иначе ще изглеждаш като грубиян. Дори аз, дори аз трябва да й се усмихвам и да я поздравявам, макар вътрешно да кипя. Дъщеря й ще стане точно като нея, обикаля Les Marauds с цяла банда по-големи от нея момчета и момичета. Повечето са на по осем-девет години, а са се привързали към нея като към по-малка сестра, тя им е като талисман. Винаги са заедно, тичат, крещят, разперват ръце като бомбардировачи и стрелят един срещу друг, пеят, свиркат, сред тях е и Жан Дру, въпреки загрижеността на майка си. Тя се опита да му забрани веднъж-два пъти, но с всеки изминал ден той става все по-опърничав и войнствен, бяга през прозореца на стаята си, когато тя го заключва вътре. Но аз си имам по-сериозни грижи,

mon pere

, от непристойното поведение на някакви си необуздани хлапетии. Днес, докато минавах през Les Marauds преди литургията, видях вързана на единия бряг на Тан къща лодка, от онези, които ние с теб толкова добре познаваме. Пълна развалина, боядисана в зелено, ала цялата олющена, с тъничък комин, бълващ отровен черен дим, с набръчкан покрив, същия като на мукавените бараки в марсилските bidonvilles37. Двамата с теб знаем какво означава това. Какво следва. Първите пролетни глухарчета подават глави изпод влажната земя край пътя. Всяка година се опитват, нахлуват по реката откъм градовете и пристанищата или още по-лошо, от още по-далеч, от Алжир и Мароко. Търсят работа. Място, където да се установят, да се размножават… Тази сутрин произнесох проповед срещу тях, но знам, че въпреки това някои от енориашите ми, сред които и Нарсис, ще ги приемат с отворени обятия, само и само за да са срещу мен. Тези скитници! За тях няма нищо ценно и свято. Цигани, живеещи по реката, разпространители на болести, крадци, лъжци, убийци, когато могат. Допуснем ли ги сред нас, ще разрушат всичко, което сме градили, mon pere. Край с нашата просветителска дейност. Хлапетата им ще играят с нашите, докато всичко, което сме направили за своето бъдеще, бъде съсипано. Ще отнемат разума на децата ни. Ще ги научат на омраза и неуважение към Църквата. На мързел и заобикаляне на отговорностите. На престъпления и пристрастеност към наркотиците. Нима вече забравиха какво се случи онова лято? Нима са толкова глупави, та да повярват, че това няма да стане пак?