Смарагдово море

— Седмица — повторих, ужасена. Какво щеше да прави някой, който се придвижваше пеш? Лесно беше да изпитвам гняв заради забавянето на пътуването, когато мислех, че се прави ненужно. Да го разбера, да видя сама, че причините бяха основателни… това само правеше всичко много по-потискащо.

И двамата замълчахме, но усещах, че Гидиън обмисля нещо. Очите му гледаха навсякъде, но не и към мен.

— Тамзин… Джейкъб Робинсън наистина ли те намери на пътя, или вече беше ходила да се срещнеш с него заради по-ранното заминаване за Кейп Триумф?

Гидиън може и да беше деликатен, но не му липсваше наблюдателност. Поколебах се, питайки се колко тежки бяха последиците от това, че бях посетила Яго. Не исках обаче да лъжа Гидиън, а нещо ми подсказа, че той вече знае.

— По малко от двете. Отидох да го видя и бурята ме застигна на път за вкъщи. Той тръгнал след мен, когато завалял снегът.

По чертите на Гидиън пробяга изненада.

— Интересно. Е, какво каза той? Може ли да те отведе в Кейп Триумф преди пролетта?

— Не. — Седнах отново и почувствах как ме залива по-ранното разочарование. — Всъщност икорите щяха да ни отведат дотам, но това щеше да означава, че Яго ще трябва да остане и да изгуби част от печалбата си. Предложих да го компенсирам, но той въпреки това отказа.

— А. — Гидиън се настани в стола, в който беше седял Яго, като го обърна отново напред. — Това се покрива повече с очакванията ми. Съжалявам.

— Защо има толкова много търкания с Яго? — попитах. — Само заради характера му ли?

— Много неща, предполагам. — Гидиън се облегна назад и въздъхна. — Едното е, че Джейкъб продава неща… продажбата на някои от които е незаконна в Грашонд. Заобикаля това, като кара клиентите да се срещат с него край този приток на Куистимак — на около миля извън града. Когато се изготвяше уставът на колонията, и Грашонд, и Арчъруд искаха онзи воден маршрут и им беше присъдено съвместно притежание. Така че, ако той осъществи продажба по бреговете му на нещо, което е незаконно тук, но законно в Арчъруд… може да избегне всякакви неприятни последици.

Засмях се, преди да успея да се сдържа.

— Съжалявам — казах, виждайки изненадата на Гидиън. — Не биваше… Просто е много хитро, това е всичко. Ъъ, може би „непочтено“ е по-подходяща дума. Какви неща продава?

— Сещам се най-вече за ром и вино. — Гидиън успяваше да накара неодобрението въпреки всичко да изглежда сияйно красиво. — А после онзи, на когото ги продава, обикновено се напива и в крайна сметка бива наказан от съвета. Но Яго не се интересува от тези подробности.

— Разбирам защо това би било дразнещо, но наистина ли е толкова лошо? Пиенето определено може да предизвика неприятности, разбира се, но едва ли може да се каже, че Яго избива десетки хора или нещо такова.

— Не, все още не. — Изражението на Гидиън стана нетипично мрачно. — Но може да го направи вече всеки момент.

Глава 12

— Гидиън! Престани. Има достатъчно причини хората да хранят неприязън към него и без да разпространяваш истории на ужаса и обвинения. — Но още докато говорех, през тялото ми пробяга тръпка при сериозното изражение в очите на Гидиън. — Това е измислена история, нали? Както когато Дайна казва, че ни заетата божествено наказание?

Гидиън се забави с отговора.

— Измислена история е, в смисъл че не, още не се е случило. И не, не мога да предсказвам бъдещето, за да кажа, че с абсолютна сигурност, без съмнение ще се случи. Но той е готов за това.

— Ще трябва да се въздържиш. Знам, че Самюъл нямаше да пусне Яго тук вътре, ако той можеше просто да се обърне и да започне да ни избива без предупреждение.

— Това е вярно — призна Гидиън — и трябваше да съм по-ясен с избора си на думи. Ако заради него умрат хора, въпросът не е толкова, че той ще ги убие със собствените си ръце, а по-скоро с постъпките си. Но така или иначе ще го направи.

— Гидиън…

— Ще стигна до същината, обещавам. Когато най-напред нае дома си в Констанси миналата есен, все се опитваше да продаде нещо — точно както сега. Щом намери място, което да наеме, взе да излага много стоки, които не виждаме често; една от тях е билка — горчив корен, която расте по най-южното крайбрежие на Адория. От нея става доста силно лекарство, което може да лекува много неща — и е единственото, което може да свърши работа при някои болести. Жизненоважно е да го имаме подръка през зимата. В Адория има епидемии от заразни болести, които могат да заличат цял град в рамките само на седмица.

— Какво стана? — попитах: гласът ми прозвуча като дрезгаво грачене. Не ми харесваше да чувам за щети, причинени от недостиг на лекарство. Това ми напомняше твърде много за дома, изкарваше на повърхността спомени за това колко трудно беше да се сдобием с лекарството, от което Мери имаше нужда, за да лекува кашлицата си.