Смарагдово море

— Дайна, ако няма да те затрудни твърде много, би ли имала нещо против да нагодиш работните задачи на Тамзин така, че да я освободиш за част от следобеда? Имам доста чернови на проповеди, които се нуждаят от преписване. Изписал съм по тях толкова много поправки, че едва се четат. Днешният ден щеше да е подходящ да го направя, но сега разчистването на снега трябва да мине на първо място.

Дайна остави вилицата си.

— Е, Гидиън, ако ти е било нужно това да се свърши, трябваше просто да ме помолиш. Щях на драго сърце да го направя за теб.

— Това домакинство разчита на теб — отвърна той спокойно. — Не бих си и помислил да те откъсвам от задълженията ти. Ти си твърде важна. Освен това Тамзин току-що е приключила с много щателно обучение и се надявам, че може да улови някои от правописните и граматичните ми грешки при четенето.

— Сигурна съм. Тя получи съвършени оценки на всичките ни изпити по писане на съчинения и по реторика — добави Дамарис неочаквано. — Съвсем наясно е как да излага мислите си и да убеждава. Вероятно няма никого, който по-добре да ви помогне с писането на тези проповеди.

Погледнах я удивено. Самюъл бързо каза:

— Преписването на проповед не е същото като писането на такава. Тя с абсолютна сигурност няма да прави последното. Но не виждам нищо лошо да изчиства черновите ти. При положение че Дайна може да се лиши от нея.

Дамарис отново се обади:

— Ще помагам с всякакви допълнителни задачи.

— Много добре тогава. — Дайна говореше с очевидна неохота, но очакването на другите беше твърде голямо, за да му се противопостави. — Но чак този следобед.

По-късно, докато двете с Дамарис търкахме пода на килера за провизии, запитах:

— За какво беше всичко това? Че няма по-добра помощничка от мен?

Тя ми хвърли бърза усмивка, много подобна на онази, с която бе предизвикала моряка на състезание по връзване на възли.

— Нима казваш, че някой друг щеше

да е по-добър?

— Не, разбира се, че не. Но не схващам какво правиш.

— Просто си го връщам на онази кучка Дайна. — Дамарис заговори тихо. — Луда е по Гидиън, знаеш.

— Нима?

— Да! Ако не беше толкова заета да вършиш задачите на други хора и да оцеляваш в снежни вихрушки, щеше да забележиш. Сигурна съм, че точно затова още не е омъжена. Открих, че е обмисляла някои предложения, но престанала, когато Гидиън се нанесъл. Предполагам, че го изчаква — до момента, в който той приключи учението си и стане старши свещеник. Но от начина, по който я гледа — или не я гледа — ще има да си чака.

— Леле. Много време си отделила да мислиш за това. — Натопих парцала си в кофата ни с вода и го изстисках. — А аз къде се вмествам?

Дамарис се отпусна и седна на пети, търсейки си повод да си почине.

— Е, дори ти сигурно си забелязала колко се дразни тя, когато той разговаря с нас. Според мен ревнува, че всички можем да се увличаме в разговори за неща, за които тя няма познания, като живота в Осфро. И се разстройва допълнително, защото той говори най-много с теб.

— Не говори.

— О, наистина ли? Кога за последен път ми е дал хартия или ме е поканил да му бъда секретарка?

— Не ме е избрал специално за това! Беше просто нещо, което изникна, когато говорехме за проповедите му онзи ден.

— Точно — защото вие все си говорите! Сега да се върнем към миналата вечер. Трябваше да видиш как постоянно говореше за теб по време на бурята. Мисля, че щеше да се противопостави на Самюъл и да тръгне да те търси! А, о, Дайна… на нея това никак не й хареса. Напълно сигурна съм, че единственото, което я разстрои повече от това, че той се тревожеше за теб, беше, когато ти се върна жива.

Завъртях очи и се върнах към търкането. Дайна може и да не ме харесва, но дори тя не ме иска мъртва.

— Не мисля, че и тя те иска… освен ако не започне да се тревожи, че цялото това твое време на служба представлява заплаха за плановете й.

— Тогава благодаря, че изложи живота ми на опасност, като положи всички усилия да ми осигуриш още време на служба при него.

Тя потопи парцала си във водата с енергичен жест и опръска и двете ни.

— Трябваше да се направи. Искам да кажа, надявам се животът ти всъщност да не е изложен на риск, но ако е, тогава намирай утеха в знанието, че е заради благородната кауза да си й го върнеш, задето ме накара да преписвам онази проклета книга цяла нощ.

— О, добре, щом е благородно, тогава, разбира се, всичко е наред. А пък аз се тревожех, че правиш нещо дребнаво, като например да се опитваш да ме отстраниш, за да намалиш конкуренцията в Кейп Триумф.

— Изобщо не съм се сетила за това — каза тя зачудено, като вдигна очи от кофата. — Виждаш ли, затова си на върха, Тамзин. Идват ти наум идеи, които не хрумват на нас, останалите.

Едва не се задавих от смях:

— Е, ако това ти харесва, ето ти още няколко бисера. Първо… — Хвърлих поглед зад нас. — Гледай да не те хванат да наричаш Свидетелство за ангелите „проклета книга“ тук. Второ — и съм сериозна за това — не я провокирай. Или когото и да било от тях.

Изражението на Дамарис стана сериозно.

— Заслужаваше си го, задето ти взе хартията.