Смарагдовозелено

Но пеещият й глас изобщо не бе нежен като на фея. По-скоро наподобяваше този на Лейди Гага.

— ...Знаеш, че ще бъда твоя папа, папарак... — пееше тя по микрофона.

Когато Гордън отново извика: „Съблечи се!“, братовчедка ми започна еротично да сваля едната от дългите си зелени ръкавици, като за всеки пръст си помагаше със зъбите си.

— Това е от един филм — измърмори неусетно Лесли, впечатлена против волята си. — Но просто в момента не се сещам от кой.

Множеството изрева, когато Гордън хвана ръкавицата.

— Още! Още! — крещяха всички.

Шарлот се посвети на другата си ръкавица, но изведнъж спря. Бе забелязала Гидиън на вратата и присви очи.

— Я виж ти, кой е дошъл! — каза по микрофона и търсещият й поглед се плъзна над главите на множеството, докато не се спря върху мен. — И братовчедка ми също е тук! Разбира се! Ей, хора, знаете ли, че в действителност Гуендолин е пътуваща във времето? Всъщност това трябваше да съм аз, но съдбата отреди друго. И изведнъж се оказах като една от онези тъпи сестри на Пепеляшка.

— Продължавай да пееш! — викаха обърканите й фенове.

— Съблечи се! — викаше Гордън.

Шарлот наклони глава на една страна и фиксира Гидиън с пламенен поглед.

— ...Но няма да спра, докато това момче не е мое... Ха-ха, как ли пък не! Със сигурност няма да падна толкова ниско. — Тя посочи с показалец Гидиън и извика: — Той също може да пътува във времето. И скоро ще избави човечеството от всички болести.

— По дяволите! — изруга Лесли.

— Някой трябва да я свали от там — казах аз.

— Да, но как? Тя е бойна машина. Ами ако просто метнем по нея някакъв тежък предмет? — предложи Рафаел.

Гостите в публиката на Шарлот бяха обезсърчени. Изглежда, някак си бяха забелязали, че настроението на тяхната нова звезда бе всичко друго, но не и весело. Само Гордън продължаваше да крещи с пълно гърло:

— Съблечи се!

Опитах се да уловя погледа на Гидиън, но той имаше очи само за Шарлот. Моят придружител на този бал бавно си проправи път до масата, върху която стоеше братовчедка ми.

Тя си пое дълбоко въздух и микрофонът предаде въздишката й до всяко кътче на зимната градина.

— Двамата c този мъж знаем всичко за историята. Обучавали сме се за съвместните ни пътувания във времето. Трябва да го видите как танцува менует. Или как язди. Или как върти шпагата. Или как свири на пиано. — Гидиън почти я бе достигнал. — Той е невероятно добър във всичко, което прави. И може да се обясни в любов на цели осем езика — продължаваше Шарлот със замечтан глас и за първи път през целия си живот видях сълзи в очите й. — Не че някога е казвал нещо такова на мен. Не! Та той има очи само за глупавата ми братовчедка.

Прехапах устни. Думите й звучаха така, сякаш сърцето й бе разбито, и никой на този свят не можеше да я разбере по-добре от мен. Кой би предположил, че Шарлот изобщо има сърце? За пореден път си пожелах Лесли да е права с нейната марципанова теория. Като в същото време моето собствено сърце се сви болезнено и трябваше да се напрегна, за да потисна надигащите се в мен вълни от ревност, които заплашваха да ме залеят.

Гидиън протегна ръка нагоре към Шарлот.

— Време е да се прибираш вкъщи.

— Ууу! — извика Гордън, чувствителен като зърнокомбайн, но всички останали напрегнато затаиха дъх.

— Пусни ме! — тросна се братовчедка ми на Гидиън, леко залитайки. — Още не съм приключила.

Само с един скок той се озова до нея на масата и й отне микрофона.

— Представлението свърши — каза той. — Хайде, Шарлот, ще те заведа у вас.

— Ако ме докоснеш, ще ти счупя врата. Аз владея Крав Мага — изсъска тя срещу него като разярена котка.

— Аз също, забрави ли?

Отново й подаде ръка.

Шарлот я пое колебливо и дори позволи да бъде свалена от масата — една уморена, пияна фея, която едва се крепеше на краката си.

Гидиън обгърна талията й с ръка и се обърна към нас. Както толкова често, и сега по изражението на лицето му не можеше да се разгадае какво си мисли.

— Набързо ще се погрижа за нея. Вие отидете с Рафаел в жилището ми. Ще се срещнем там.

За миг погледите ни се пресякоха.

— До след малко — каза той.

Кимнах.

— До след малко.

Шарлот не каза нищо повече.

А аз се запитах дали Пепеляшка също не е изпитвала съвсем мъничко чувство на вина, когато е препуснала заедно с принца на белия му кон.

„Завинаги“ се състои от много "сега"

ЕМИЛИ ДИКИНСЪН

Глава 14

— Ето още една причина да не се припарва до алкохола — въздъхна Лесли. — Можем да го въртим и сучем както си искаме, но накрая се превръщаш в истински глупак, защото си се държал ужасно, след като си се напил. Във всеки случай, в понеделник в училище не искам да съм на мястото на Шарлот.

— Нито пък на мястото на Синтия — допълних.

Докато си тръгвахме от къщата, видяхме рожденичката да се натиска във вградения гардероб с едно момче, с две години по-малък от нас. (При тези обстоятелства се отказах да кажа й довиждане, още повече че не се и бяхме поздравили.)