Смятай се за мъртъв

Офисът на Джо Соломон се намираше на десетия етаж на внушителен небостъргач с четири много бързи асансьора, климатична инсталация и служители с нафукано изражение, които се движеха насам-натам из просторното фоайе с онзи делови, самовглъбен вид, който имат мравките, поели на поход.

В предното помещение на офиса зад едно бюро седеше сладурана с испанска красота. Дългата й черна коса се спускаше по раменете и обрамчваше лице, на което сякаш нищо не му липсваше, докато човек не погледнеше към очите. Бяха черни, бяха видели всичко, което можеше да се види, и бяха намразили онова, което бяха видели. Трябва да беше на около тридесет, но бе работила поне осем години и всяка от тях беше добавяла към омразата й. Фрост си помисли, че е доста трудна мадама.

Тя го огледа от горе до долу. Беше облечен с най-хубавите си дрехи: светлокремав костюм с едва забележимо синьо райе, тъмносиня риза и бяла вратовръзка. Преди да излезе, бе проверил как изглежда в наплютото от мухите огледало на бунгалото. Решил бе, че видът му е доста внушителен, но сега веднага забеляза, че външността му, включително и дрехите, й направиха толкова впечатление, колкото парче тесто, хвърлено срещу тухлена стена.

Този път реши да действа бързо.

— Мистър Соломон? — рече.

Черните мигли трепнаха.

— Среща ли имате? Как се казвате?

— Името ми е Фрост. Имам нещо по-добро от среща — и Фрост пусна върху бюрото й писмото, което беше написал и сложил в плик.

Тя погледна плика, както би погледнала някоя гадост, която котката й е довлякла вкъщи.

— Ако ми дадете телефона си, мистър Фрост, ще се свържем с вас.

Той постави големите си ръце на бюрото й и се наклони към нея. Тялото й излъчваше лека миризма, която, ако се бутилираше, би била страхотна като афтършейв.

— Знам, че Дж. С. обича да се прави на трудно достъпен — започна той, усмихвайки й се. — Знам също, че ви плащат, за да заемате мястото, на което седите, и да му помагате да се чувства важен. Всичко това е част от играта, но на мен тия не ми минават. Дж. С. е тук, за да прави пари. Аз мога да му донеса пари. Хайде да си поразмърдате задничето и да му занесете това писмо и, ако той не пожелае да ме приеме, ще ви позволя да се изплюете в дясното ми око.

Очите й се разшириха, после тя се изсмя и, докато го правеше, наистина изглеждаше красива.

— Мислех, че вече нищо не може да ме изненада — отвърна — и макар че разговорът е грубиянски, то поне е нов подход. — Тя взе плика и стана. Имаше невероятно тяло. — Няма да спечелите нищо, но си струва да опитам заради вас.

Като поклащаше хълбоци, тя се пъхна зад една врата до бюрото й. Това поне беше крачка напред, помисли си Фрост, докато се оглеждаше наоколо. За приемна помещението беше доста пищно. Тъмнокафяв килим, стени с цвят на кайсия, панорамен прозорец с изглед към морето, армия от телефони, вградени картотеки и три кресла, поставени до стената в другия край на стаята — всичко това внушаваше преуспялост.

Замисли се за писмото, което беше написал:

Драги Дж. С.,

Марша Гулден ми каза да ви навестя. Каза също, че ако се правите на Голяма Клечка пред мен, ще ви намрази за останалата част от живота си.

Това вълнува ли ви?

Майк Фрост

Зачуди се дали не трябваше да извади носната си кърпа, за да избърше дясното си око, когато тя излезе. Дали Марша не си беше придала важност? Може би Соломон щеше да излезе и да се изплюе в лявото му око, но не трябваше да се безпокои.

Сладураната излезе усмихната и му махна с ръка.

— Ще ви приеме. И все пак нищо няма да спечелите.

Фрост я изгледа похотливо.

— Да се хванем ли на бас? — после мина покрай нея, за да влезне в просторната стая, която приличаше по-скоро на фоайе, отколкото на офис. С изключение на бюрото до панорамния прозорец, останалата част от стаята напомняше за милионерско гнездо, в което петдесет души можеха да се забавляват, без да се чувстват натясно.

Зад бюрото, което беше достатъчно голямо, за да се играе билярд на него, седеше дребен дебел мъж в сив костюм, който трябва да му беше струвал седем или осемстотин долара. Покрай кръглото му, загоряло на слънцето лице с хлътнали очи, нос като клюн на ястреб и уста като черта, теглена с молив, се спускаше дълга бяла коса, стигаща до яката.

Той проследи с поглед Фрост, докато преминаваше през голямата стая, после му се усмихна и посочи един стол.

— Много мило, мистър Фрост. Как е Марша?

— Чудесна и делова — отвърна Фрост, докато сядаше.

Соломон кимна одобрително.

— Истинска работяга е! — той се отпусна назад в директорския си стол. — Тя е любимата ми проститутка. Малко са нещата, които не бих направил за Марша. Да разбирам ли, че сте тук за ваканцията с намерението да се хванете на работа и да припечелите пари?

— Точно така — отвърна Фрост.

— Дошли сте, където трябва. С какво се занимавате? Каква работа търсите?

Фрост извади списъка с подробно изброените си качества, който беше напечатал, и му го подаде.