Смятай се за мъртъв

— Тук е изредено всичко, което съм работил, мистър Соломон. Може би ще ви хрумне някаква идея как да уредите моя въпрос.

Соломон прочете онова, което Фрост беше написал, като леко подсвиркваше от време на време.

— Вие май сте сменили доста работи през последните дванадесет години — отбеляза той, оставяйки листа на бюрото. — Я да видим — три години като патрул в нюйоркската полиция, стигнали сте до детектив втора степен, напуснали сте след две години, за да постъпите във ФБР като агент. След три години сте напуснали, за да отидете в стрелкова част във Виетнам. После сте станали инструктор по взривовете в Ирландската републиканска армия. След това сте станали наемник в Ангола. И накрая тази година за кратко време сте работили като човек за охрана за „Уестърн Секюрити Корп“ в Бостън. — Той наклони главата си на една страна. — Живот, изпълнен със събития и жестокости. — Взе отново списъка и продължи да чете: — Познания за повечето съвременни оръжия и експлозиви, черен колан по джудо, карате, стрелец с военна грамота, правоспособен пилот и т.н., и т.н. — Остави листа. — Много впечатляващо, мистър Фрост, но никой не планира да започва война в Перъдайс Сити. Струва ми се, че талантите ви ще останат без приложение тук. — Той се замисли и после продължи. — Разбира се, има неща, които бих могъл да ви предложа, но…

— Например…

— С вашата външност и телосложение можете да печелите по петстотин на седмица. Имам една стара грозотия, която се нуждае от шофьор, но ще трябва да си лягате с нея поне веднъж седмично.

— Не е за мен — отвърна твърдо Фрост.

— Така си и мислех. Имам и един много богат педераст, който търси компаньон, но вие… не, не ви виждам да се впишете в тая картинка.

— Нито пък аз.

— Как ви се струва да станете спасител? Ще печелите около стотачка, но ще се чувствате, все едно сте на почивка. Всичко, което ще трябва да правите, е да седите на плажа и да чакате някой да започне да се дави.

Това предложение се хареса на Фрост, докато не се замисли за заплатата.

— Ще трябва да е нещо далеч по-добро от това. След всичко, което чух от Марша, очаквам да натрупам доста пари.

Соломон въздъхна.

— Онази стара грозотия…

— Това го забравете. Какво ще кажете за бодигард?

Соломон грейна. Приведе се напред и натисна звънеца. Сладураната с испанската красота надникна през вратата.

— Някакви свободни места за бодигард, Кармен?

— В момента няма. — Тя се ухили подигравателно на Фрост. — Засега бодигардовете са залежала стока — и изчезна, затваряйки вратата.

— От време на време наистина получаваме заявки за бодигардове — каза Соломон. — Това като че ли е най-доброто за вас. Да речем, че се навъртате наоколо? Ако чуя нещо…

— Не мога да си позволя да чакам — отвърна Фрост. — О’кей, ако това е всичко, което можете да ми предложите, ще се обадя на Марша. Вероятно ще успее да направи нещо за мен, докато ви мрази.

Соломон потрепери.

— Не вършете нищо прибързано. Дайте ми ден-два… става ли? Ще накарам Кармен да провери картотеката ни. Оставете й телефонния си номер. Ще ви намерим нещо.

— Два дни, после се обаждам на Марша.

Фрост го остави и излезе в приемната.

Кармен го посрещна с подигравателната си усмивка.

— Предупредих ви. Оставете ми телефонния си номер, но не плачете, ако не ви се обадим.

Фрост написа телефонния номер на Сий мотел и го остави на бюрото й.

— Намери ми хубава работа, миличка, и ще ти купя лента за пишещата машина — каза той.

— Пак грубиянщини — отбеляза тя и се протегна към телефона.

Фрост се върна в задушното си бунгало и се приготви да чака. Ако Соломон не се обадеше с някакво предложение, знаеше, че ще стане лошо. Нямаше представа как да се свърже с Марша, а дори и да успееше да го направи, не виждаше как можеше да му помогне тя. Оставаше му само да чака и да се надява. Така че това и направи — започна да се надява и да чака. Страхуваше се да се отдалечи от телефона, затова поръча да му донесат от снекбара сандвич и бира за обяд. Бирата беше блудкава и трудно би могла да се нарече студена, а сандвичът сякаш беше направен от памук.

В осем часа вечерта реши, че Соломон и сладураната с испанския вид вероятно са се прибрали вече в порядъчните си домове, така че спокойно би могъл да отиде да поплува. Прекара времето до полунощ в плуване, в излежаване под палмите и в съзерцаване на кукличките и техните момчета, докато те се веселяха. Почувства се самотен.

Спа до късно, пи полуизстинало кафе, което би трябвало да се срамува от себе си, после се облече и отново се приготви да чака.

В три, след още един отвратителен обяд, вече беше готов да се предаде. Може би, помисли си той, не беше чак толкова страхотна идеята да дойде тук. Сега започна да съжалява, че се е вслушал в приказките на Марша. После, точно когато се готвеше да се откаже и да тръгне за Маями, за да види дали не може да си уреди нещо там, телефонът иззвъня.

Беше Соломон.

— Имам работа за вас, мистър Фрост. Бихте ли дошли веднага в офиса ми. Спешно е.