Смятай се за мъртъв

— Този, който в момента чука на вратата ви, съм аз — отвърна Фрост, затвори телефона, затича се с все сили към колата и се насочи към булевард „Рузвелт“.

* * *

Когато Фрост нахлу в приемната, сладураната с испанския вид седеше до бюрото и си правеше маникюра.

Тя му хвърли леден поглед и щракна с пръсти по посока на кабинета на Соломон.

— Ето ви и вас, мистър Фрост — каза Соломон иззад бюрото си. — Седнете. Работата сякаш е поръчана специално за вас.

Фрост седна.

— Колко ще получа? — попита той.

— Шестстотин на седмица, собствен апартамент, платена храна. Добре е, нали?

Фрост се съгласи, че е добре.

— Знаете ли условията на агенцията?

— Все още не, но вие със сигурност ще ми ги кажете.

Соломон захихика.

— Петдесет процента от заплатата ви за първата седмица и по десет процента до края.

— Не се учудвам, че можете да си позволите костюм като този — рече Фрост. — Добре, съгласен съм. Каква е работата?

— Бодигард. Това искахте, нали?

— Чие тяло ще трябва да пазя?

— Мистър Гранди е мой много ценен клиент. Има причини да се тревожи за безопасността на дъщеря си. Живее в Рим. Докато са били там, е бил направен безуспешен, но доста настървен опит тя да бъде отвлечена. Тъй като действително се е изплашил, мистър Гранди е наел вила в Перъдайс Ларго, където е изпратил дъщеря си. Мисли, че далеч от Рим тя ще е в по-голяма безопасност.

— Гранди? Кой е той?

Соломон направи нетърпелив жест.

— Карло Гранди е най-богатият индустриалец в Италия. Слуховете говорят, че има няколко милиарда долара. Той, както вече ви казах, е един от клиентите, които ценя най-много. Осигурил съм целия персонал за вилата и съм организирал всичко за удобството на дъщеря му.

— Няколко милиарда долара? — Фрост наостри уши. — Как изглежда дъщеря му?

— Не съм имал щастието да се срещна с нея, нито пък с мистър Гранди. Договарям се с майордома на мистър Гранди — мистър Френци Амандо. — Соломон направи гримаса. — Е, той не е лесен човек, но какво да се прави. Причината, поради която поискаха от мен да осигуря втори бодигард, е, че когато мистър Амандо правил проверка през нощта, открил нощния пазач заспал. Уволнили са го моментално. — Спря, за да запали пура. — Горещо ви препоръчах и мистър Амандо е готов да ви наеме пробно за един месец. Остави на мен да проверя препоръките ви и аз му казах, че миналото ви е кристално. — Той погледна лукаво Фрост. — Така е, нали?

— Можете да го повторите — отвърна Фрост с усмивка. Сега разбираше защо условията на агенцията са толкова високи.

— Не споменах най-опасните ви занимания, мистър Фрост. Струва ми се, че щеше да е неразумно. Казах му, че сте били детектив към нюйоркската полиция, после федерален агент и наскоро — охрана. Изглеждаше удовлетворен.

— Имате предвид, че получавам работата?

— Да, ако я искате. Имам няколко желаещи за бодигардове, но тъй като Марша е моя и ваша приятелка… — Той размаха пурата си във въздуха.

— Искам я. Сега какво трябва да правя?

— Трябва да се представите на Джек Марвин, който е главен телохранител. Той ви очаква. Мистър Амандо може да не намери време да се види лично с вас. Той е зает човек, но ако реши да се срещне с вас, внимавайте. — Той бутна лист хартия през бюрото си. — Тук са инструкциите как да стигнете до вилата. Перъдайс Ларго е мястото, където живеят най-богатите. Вила „Орхидея“ — резиденцията на мистър Гранди — се намира на един остров. До Перъдайс Ларго се стига през мост, който се охранява непрекъснато. Ще трябва да покажете шофьорската си книжка на пазача, който е предупреден, че ще отидете. Предлагам ви да си съберете багажа и да отидете там, колкото се може по-бързо. Става ли?

Фрост стана на крака.

— Тръгвам веднага и благодаря.

Соломон махна с ръка в отговор.

— За Марша бих направил всичко.

— Къде отсяда, когато е тук? — попита Фрост, докато вървеше към вратата.

Соломон го погледна внимателно.

— Тя не ви ли каза?

— Забравих да я попитам.

— В Спениш Бей хотел, къде другаде?

— Че какъв е пък той?

— Най-добрият и най-скъпият. Марша може да печели по хилядарка на нощ, когато е в настроение. — Той потри ръце. — Каква работяга!

Когато излезе в приемната, Фрост видя, че Кармен беше свършила с ремонта на ноктите си и в момента четеше някакъв внушителен на външен вид документ.

— Работата е моя — каза Фрост, спирайки до бюрото и. — Дължа ти една панделка за пишещата машина.

— Затвори си устата — отвърна рязко тя — и подпиши тук. — Подаде му документа. — Това е договорът ти с агенцията.

Фрост седна на един стол близо до нея и прочете внимателно документа, а пасажите с дребния шрифт — дори още по-внимателно. Всички надници, които трябваше да получи, щяха да се плащат директно на агенцията. След като агенцията удържеше онова, което й се полагаше, щете да влага парите му по сметка на негово име в Нешънъл Флорида Банк. Беше му направена застраховка срещу нещастен случай за десет хиляди долара, като вноската се удържаше от заплатата му. Ако не се задържеше на работа за повече от две седмици, от последната му заплата отново щяха да се удържат петдесет процента.