Смятай се за мъртъв

Фрост застина, гледайки втренчено Силк.

— Ето защо това отвличане ще е толкова сладко — продължи Силк. — Когато ти казах, че Марвин ще изчезне завинаги, исках да изпитам нервите ти. Исках да бъда сигурен, че ще се примириш с убийство. Няма да има убийство, но сега знам, че щеше да участваш дори да имаше убийство. Сега съм сигурен, че съм избрал подходящия човек. Можеш да се успокоиш, Марвин няма да умре, а само ще бъде дрогиран.

Фрост бавно поклати глава.

— Тогава всичко отново се стоварва на моя гръб. Каза, че подозренията ще паднат върху Марвин.

— Казах го, но тогава те изпитвах. Исках да видя реакцията ти. — Силк се наклони напред и едното му око заблестя. — Няма да има пара… Никаква пара. Никакви ченгета… Нищо. Парите ще бъдат платени и момичето върнато. Това ти гарантирам.

Фрост погледна Гоубъл, после Ъмни, после отново Силк.

— Продължавай — рече той.

— Казах ти, че Рос може да измъкне информация и от глухоням и наистина е така. Когато беше направен онзи нескопосан опит да се отвлече момичето в Рим, си помислих, че мога да опитам. След като проучи мерките за сигурност, Митч отсече, че няма начин, но аз продължих да мисля върху това. Така че изпратих Рос в Рим. Той се върна с информация, но Митч настояваше, че не е възможно, защото момичето е много добре пазено. Така че аз продължих да мисля, а Марша откри теб… Вътрешният човек. Казваш, че си намерил решение на въпроса как да се доберем до момичето. Аз пък ти казвам, че с информацията, която имаш, и с тази на Рос ще извършим най-сладкото отвличане на света.

— Каква е информацията на Рос? — попита Фрост. Силк се усмихна със злата си усмивчица.

— Ще разбереш, но помни, че след като чуеш за това, ще си вътре в работата и ще останеш вътре… Ясно ли е?

— Повтаряш се — отвърна нетърпеливо Фрост. — Каква е информацията?

Силк се взря изпитателно в него за един доста продължителен момент.

— Няма да го повтарям още дълго. Само искам да разбереш, че след като чуеш тази информация, ще действаш с нас и няма измъкване за теб, освен с куршум в главата… Ясно ли е?

Двамата мъже се втренчиха един в друг изучаващо. Единственото око на Силк гледаше убийствено. Фрост усети, че започва леко да се изпотява.

Пет милиона!

— Каква е информацията — попита с тих и овладян глас.

Силк продължи да го гледа втренчено.

— Сигурен ли си, че искаш да знаеш? — настоя той с мъртвешки глас.

— Престани, Силк — извика Фрост. — Пробутвай тия номера другаде, но не и на мен.

Силк се усмихна и се обърна към Ъмни.

— Хайде, кажи му, Рос. Ще работи с нас… Кажи му.

— Добрах се до счетоводителя на Гранди: човек на име Джузепе Веци — започна Ъмни. — Пада си по млади момчета и има богата жена. Не е никакъв проблем да го притиснеш. Всички богати италианци укриват средства.

Понатиснах го и сключихме сделка. Той взима десет милиона, ние — двадесет, и Гранди няма да може да направи нищо срещу това. Имаме фотокопия на всички швейцарски транзакции. Дори Гранди да реши да вдигне врява, когато дъщеря му бъде отвлечена, след като тези фотокопия бъдат предадени на италианската данъчна полиция, той може да се озове в затвора за петнадесет годинки и го знае. Така че след като се докопаме до момичето, няма да имаме никакви проблеми. Ние четиримата — Лу, Митч, ти и аз, ще подпишем документ, който ще ни направи акционери с по пет милиона всеки, и Гранди ще прехвърли тайната си сметка на нас. Ще сме осигурени. Няма никакъв проблем, а и Веци ще си получи своето.

— Но ще ни прехвърли ли Гранди сметката си? — попита Фрост, леко зашеметен от онова, което беше чул.

— Или ще го направи и ще си получи дъщерята обратно, или няма да го направи и ще влезе в затвора за петнадесет години. Можеш ли да си представиш толкова богат човек като Гранди да влезе в затвора? — попита Ъмни, подсмихвайки се.

— Казах ти, Майк, че това ще е сладко отвличане — рече Силк. — Никакви ченгета, никакви проблеми, но трябва да се докопаме до момичето. Сега да чуем от теб как ще стане това.

— Искам да видя документа, за който говорите — онзи, с който сметката се прехвърля на нас — отвърна Фрост.

— Не поемаш рискове, а? — усмихна се злобно Силк. — Покажи му го, Рос.

Ъмни стана, отиде до едно бюро, отвори някакво чекмедже и се върна с лист, който подаде на Фрост.

Фрост прочете внимателно написаното там. Най-отдолу беше оставено място за подписа на Гранди. Прочете го още веднъж и кимна.

— Добре, мисля, че това урежда въпроса — съгласи се той и върна документа на Ъмни. — Хубаво, удовлетворен съм. Сега ще ви кажа всичко едно по едно. Следващата събота ще бъде денят ни за действие. Ако не искате да е толкова бързо, ще трябва да почакаме още един месец. Ето защо: от Марша разбрах, че всяка първа събота от месеца тя има среща с Амандо, а това е следващата събота. Той пристига тук около девет, пийва едно питие, свършва си работата и си тръгва. Според нейните думи всичко е рутинно. Давате й една от таблетките и въпросът с Амандо е решен. Забравих да ви попитам, бързо ли се разтварят таблетките и имат ли вкус?

— Бързо и нямат вкус — отвърна Силк.