Смятай се за мъртъв

— Не… Имам по-добра идея. Нали разбираш, скъпа, ако го убия, ченгетата все някога ще разберат и какво ще стане с мен след това?

— Ти си умен! — Тя хвана ръката му. — Ще намериш начин да изглежда така, сякаш е било нещастен случай. — Стисна го по-силно. — Мисли! Ако умре, ще получиш толкова много пари!

— Откъде си сигурна, че ще остави парите си на теб? — попита Фрост.

— Че на кого другиго? — Тя се усмихна и пръстите й започнаха да го галят. — Ще бъда по-богата от Кристина Онасис! Милиарди долари! Можеш да имаш толкова, колкото поискаш. Убий го, Майк, и ти обещавам всичко, което поискаш!

Фрост отмести поглед. Не искаше да забележи отвращението му.

— Не, имам по-добра идея: никакви усложнения, никакъв риск, никакви ченгета, а ти ще бъдеш свободна.

Тя го погледна. Главата й беше леко наклонена настрани. Той си помисли колко развратна и жестока изглеждаше.

— Каква идея? Коя идея може да бъде по-добра от тази да бъде убито това извратено дърто говедо?

Това е то, помисли си Фрост. Ако не се съгласи, какво, по дяволите, ще правя аз?

Като я гледаше право в очите, той изрече бавно и отчетливо:

— Какво ще кажеш да бъдеш отвлечена?

Очите й се разшириха, после тя се разсмя весело.

— Отвлечена? Умирам за това! Винаги съм искала да ме отвлекат! Когато ония диванета в Рим се опитаха да ме отвлекат, толкова се развълнувах, че се подмокрих. Ще ме отвлечеш ли, Майк? С огромно удоволствие бих се оставила да ме пъхнат в шкаф като Пати Хърст. Умирам да се държат грубо с мен. Ще умра от кеф, ако ме изнасилят!

Като я слушаше и я гледаше, Фрост усети, че му прилошава. Изтърколи се от леглото и застана по-надалеч от нея. Докато той навличаше джинсите си, тя се отпусна по гръб на леглото, зърната на гърдите й се бяха втвърдили, краката й бяха широко разтворени.

— Не го прави — каза тя, — харесва ми да те гледам гол.

Фрост не й обърна внимание, а отиде до тоалетката, където беше оставил бутилка скоч и чаши. Наля си солидна доза и погледна към нея.

— Едно питие?

Тя направи гримаса.

— Не… Ела тук. Разкажи ми за отвличането.

Той пресуши чашата на един дъх, после запали цигара и се приближи до леглото. Седна на крайчеца му, по-настрани от нея.

— Идеята е добра — рече, — но първо искам да изясним нещата. Каза ми, че не ти пука за парите. Все още ли мислиш така?

Тя го погледна и кимна.

— Има само едно нещо, за което ми пука — отвърна. — Искам да съм свободна и да правя каквото ми хрумне. Изобщо не ме е грижа за парите. Искам само да се измъкна оттук и да си живея живота.

— Ако наистина го мислиш, имам отговора.

— Мисля го. Кажи ми.

— Мога да уредя да бъдеш отвлечена. Имам приятели, които ще помогнат.

— Кой?

— Няма нужда да знаеш, миличка, но те уверявам, че те не трябва да те тревожат.

Очите й се впиха в него.

— Те какво ще спечелят от тази работа?

— Откупа.

— А ти?

— Част от откупа.

— Е, разправи ми.

Не беше сигурен, че я е хванал на въдицата, но сега знаеше, че трябва да й изложи плана. През следващия половин час й говори убедително. Обясни й какво трябваше да направи. Обясни й как баща й е укривал данъци.

— Нищо не може да направи, освен ако не иска да отиде в затвора, скъпа. Ти си получаваш свободата, аз — откупа. Между нас казано, хванали сме го натясно — заключи той. Направи пауза, давайки си сметка, че се беше изпотил. — Какво мислиш по въпроса?

Тя погали гърдите си и му се усмихна.

— Чудесно… Страхотно.

Той я погледна неспокойно.

— Сигурна ли си?

— Разбира се, че съм сигурна. Значи в събота… ще бъда свободна! — Плъзна се по леглото към него и го привлече към себе си. — Да не говорим повече, Майк… Хайде да се пораздвижим!

Глава шеста

Фрост току-що бе приключил с обличането, когато Сука се появи на вратата му.

Беше спал лошо. Макар Джина видимо да бе приела с възторг идеята да бъде отвлечена, тя го безпокоеше. Беше почти сигурен, че е наркоманка и че предишната нощ беше пушила марихуана. Ами ако си променеше решението, когато се оправеше? Беше и повтарял отново и отново какво трябва да направи.

Точно в три сутринта в неделя тя трябваше да отиде в стаята на охраната. Там щеше да намери Марвин упоен. Трябваше да натисне червения бутон на третия ред на контролното табло и да изчака поне десет минути, после трябваше да натисне четвъртия бутон на същия ред. След това трябваше да отиде право на пристанището, където щеше да намери лодката, която щеше да я чака.

— Чудесно! Прекрасно! Вълнуващо! — беше възкликнала тя и беше повторила онова, което й беше казал, но той продължаваше да е несигурен дали щеше да си спомни точно кои бутони да натисне. Ако натиснеше някой друг бутон, всички ченгета в Перъдайс Сити щяха да пристигнат. Мисълта за това го накара да се изпоти.

Когато Сука почука и после надникна в къщичката, Фрост му се намръщи.

— Какво искаш? — попита го враждебно.

— Мистър Гранди иска да те види — отвърна Сука. — Ако обичаш, ела с мен.

Обезпокоен, Фрост го последва по пътечката и след това във вилата. Сука го отведе в същата стая, където и предишния път се беше срещнал с Гранди.

Гранди седеше зад бюрото. До прозореца, с ръце зад гърба, стоеше Амандо.