Смятай се за мъртъв

— Ако някой умен похитител успее да отвлече дъщеря ви, той ще поиска поне петнадесет милиона откуп — започна Фрост. — Може би за вас, сър, петнадесет милиона не са нещо, заради което бихте рискували живота и свободата си. Вие сте си вие, но има милиони хора, които биха рискували живота и свободата си за толкова пари. Така че мисълта ми е, сър, че всеки човек си има цена. Пак повтарям, че слабото звено в системата за сигурност е възможността да има вътрешен човек.

Гранди се наклони напред и се втренчи във Фрост.

— Каква е твоята цена, Фрост? Би ли станал вътрешният човек за петнадесет милиона долара?

Ще стана вътрешният човек и за пет милиона, помисли си Фрост. Но в полицията се беше научил да владее лицето си, така че то остана каменно.

— Разбирам ви, сър — отвърна той и се изправи. — Помислете: ако целта ми беше да отвлека дъщеря ви, нима щях да говоря така? Казвам ви, че съществува малка вероятност да има вътрешен човек. Част от работата ми е да ви кажа мнението си. От вас зависи дали ще го приемете или ще го отхвърлите. Току-що ме попитахте дали бих станал вътрешен човек за петнадесет милиона долара. Добър въпрос. Не бих действал като такъв дори за тридесет милиона долара и знаете ли защо? — Сложи и двете си ръце върху бюрото на Гранди и се наведе, за да го погледне отблизо. — Не продавам клиентите си. Ако ме наемат да свърша някаква работа, върша я. Аз съм обучен като ченге, както и Марвин.

Никой от нас двамата не би продал клиент. Ако не ми вярвате, ще си намеря друга работа. Топката остава във вас. — Обърна се и се насочи към вратата.

— Фрост! — Лаещата нотка в гласа на Гранди би спряла и влак. — Върни се веднага! Седни!

В този момент Фрост осъзна, че е преодолял едно голямо препятствие, но също така знаеше, че го очакват още много трудности.

Върна се при стола си и седна.

— Това е първият конструктивен разговор, който водя, откакто съм дошъл — рече Гранди. — Говорих с шефа на полицията, с Амандо, с Марвин. Те всички ме увериха, че дъщеря ми е в безопасност, а сега ти ми казваш, че имало три процента риск. Искам дъщеря ми да е в стопроцентова безопасност. Така че нека чуя за тези три процента риск…

— Охраната е първокласна — започна Фрост. — Никой не може да пристъпи на този остров, без да вдигне на крак Марвин, мен и полицията. За това добре са се погрижили и не намирам никакъв пропуск. — Направи пауза и после продължи. — Но ако има вътрешен човек, стаята на охраната може да се окаже уязвима. Контролното табло се намира в нея. Четирима души имат достъп до нея: мистър Амандо, Сука, Марвин и аз. Мистър Амандо има навика да проверява дали бодигардът, който е нощна смяна, не е заспал. Влиза без предупреждение. Сука носи храната. За да намалим риска, предлагам Амандо и Сука да нямат повече право да влизат в стаята. Казах, че има три процента риск. Ако на Амандо и на Сука се забрани да влизат в стаята на охраната, рискът ще спадне до един процент… Минимален риск, но все пак риск. Ако бъде направен опит за отвличане, и вие, и полицията ще знаете, че има само двама заподозрени: Марвин и аз. Това стеснява възможностите. И двамата с Марвин сме наети от вас, за да пазим дъщеря ви. Мога да кажа и от негово име онова, което казвам за себе си: ние не продаваме клиентите си.

Гранди кимна.

— Съгласен съм с предложенията ти. Ще кажа на Амандо и на Сука да стоят настрана от стаята на охраната. Оттук нататък вие с Марвин отговаряте за сигурността на дъщеря ми. Запомни го добре!

— Да, сър. — Фрост стана на крака. — Има още едно нещо. Знам, че превишавам правата си, но някой трябва да го каже. Колко време смятате да държите една млада и здрава жена затворена в тази вила? Тя е направо затворничка! Тя…

Гранди го прекъсна с рязко махване на ръката си.

— Ти си гледай работата, Фрост! — излая. — Когато дъщеря ми се научи да се държи прилично, ще й бъде дадена повече свобода. Това е всичко!

— Да, сър.

Фрост откри Марвин в стаята на охраната. След като затвори вратата, му даде подробен отчет за разговора си с Гранди. Марвин слушаше и го гледаше замислено докато той говореше.

— Така че сега — заключи Фрост, — вече се отървахме от Амандо. Трябваше да включа и Сука. Предполагам, че ще може да оставя подносите отвън и единият от нас да ги взема.

— Мислиш ли, че може да има риск… Че някое умно копеле може да се добере до момичето? — попита Марвин.

— Няма начин — отвърна Фрост. — Просто реших да се отървем от Амандо.

Марвин потърка замислено брадичката си и после се подсмихна.

— Да. Добре си се справил, Майк. Винаги съм казвал, че тоя смрадливец разваля картината. Свалям ти шапка, че си го наредил така.

— Да се надяваме, че така ще си и остане — Фрост стана. — Това е свободният ми ден. Искаш ли да се навъртам наоколо? Направо умирам да поплувам.

— Тръгвай, но не закъснявай.

— До скоро. Имаш ли представа колко време ще стои голямата клечка?

Марвин се усмихна.

— Не задавам такива въпроси.

След като се върна в къщичката си, Фрост се преоблече в памучни панталони и спортна риза. Реши да се обади на Марша. Може би щяха да се позабавляват заедно.