Читаем Смъртен страх полностью

— Клодия, искам да ми направиш една услуга — използва промеждутъка Джейсън. — Направи списък на всички пациенти, които са си правили пълни изследвания през миналата година, намери им картоните и провери сегашното им здравословно състояние. Искам да бъда сигурен, че никой от тях не е имал сериозни здравословни проблеми. По всяка вероятност и други колеги са имали подобни инциденти. Мисля, че си струва да хвърлим едно око…

— Списъкът ще бъде доста дълъг — предупреди го Клодия.

Джейсън го знаеше. В стремежа си да практикува това, което се нарича „превантивна медицина“, ГХП препоръчваше подобни изследвания на всички свои пациенти и беше създала организация за обработката на голям поток хора. Между пет и десет души седмично минаваха през кабинета на самия Джейсън.

През следващите няколко часа цялото му внимание беше насочено към прегледите. Пациентите се редуваха един след друг, оплакванията им го заляха като пълноводна река. Сали беше неуморна и в стаята за прегледи се точеше безспирна редица хора. Джейсън успя да влезе в график едва след като взе решение да пропусне обяда.

Някъде в ранния следобед, току-що излязъл от стаята за прегледи след сигмоидоскопия на пациент с хроничен язвен колит, той улови погледа на Клодия, която дискретно му кимна по посока на регистратурата. На лицето и играеше нервна усмивка и Джейсън моментално усети, че нещо става.

— Имаш височайш гост — процеди през стиснати устни Клодия, опитвайки се да имитира героиня на Лил и Томлин.

— Кой? — попита Джейсън и очите му механично пробягаха по чакалнята.

— В кабинета е — уточни все така тайнствено Клодия.

Джейсън премести очи в указаната посока, но вратата беше затворена.

— Клодия! — рече отчетливо той, а в гласа му се появи хладна нотка. — Как си позволяваш да вкараш някого в кабинета ми?

— Той настоя — отвърна вече с нормален тон секретарката. — А коя съм аз, за да го спирам?

Очевидно посетителят беше успял да я обиди. Но за да го стори, той би трябвало да има някакъв пост в ГХП. Изведнъж се почувства уморен от играта на криеница.

— Ще ми кажеш ли кой е, или трябва да бъда изненадан? — остро попита той.

— Доктор Алвин Хейс! — тържествено обяви Клодия, запърха с мигли и издаде някакъв нечленоразделен звук.

Агнес, секретарката на Роджър, вдигна глава от документите пред себе си и кратко се изкиска.

Джейсън направи гримаса и им се закани с пръст. После се обърна и тръгна към кабинета си. Визита от страна на доктор Алвин Хейс беше нещо наистина необичайно. Той беше любимецът на ГХП, главният и всемогъщ шеф на научните изследвания, назначен с единствената цел да повдигне репутацията на Медицинския център. По подобен начин преди време болницата „Корпорация Хумана“ беше назначила д-р Уилям Де Вриз — хирургът, който пръв направи трансплантация на изкуствено сърце. По принцип ГХП е от типа на т.нар. Организации за поддържане на здравето (ОПЗ), които рядко се занимават с научни изследвания и разработки. Но назначението на Хейс, при това с приказно висока заплата, беше подчинено на една единствена цел — да популяризира и подобрява имиджа на ГХП като цяло, а и пред бостънските научни среди. Защото д-р Хейс беше молекулярен биолог със световна известност, когото списание Таим постави на корицата си веднага след като се появи научното съобщение за неговото откритие — метод за извличане на хормона на човешкия растеж от комбинирани по оригинален начин ДНК-технологии. Неговият хормон беше точно копие на естествения човешки хормон — нещо, което се постигаше за пръв път. Дългогодишните усилия в тази насока бяха довели до близки по състав хормони, които обаче само приличаха на човешкия. Световната научна общественост прие откритието на д-р Хейс с открити адмирации. Джейсън отвори вратата на кабинета си. Нямаше представа защо го посещава човек като Хейс. По принцип той се правеше, че не го забелязва още от момента, в който се появи в Центъра, въпреки че двамата бяха състуденти в медицинския факултет на Харвард. След дипломирането поеха по различни пътища, но когато научи за назначението на Алвин Хейс, Джейсън отиде лично да го поздрави. И веднага съжали, че го е сторил. Алвин се държеше надуто и резервирано, очевидно впечатлен от новия си статут на звезда. Презрението му към Джейсън беше очевидно — просто защото колегата му бе избрал да практикува клинична медицина. Така изтече почти година — всеки си гледаше работата и почти не контактуваше с другия. На практика Хейс не контактуваше с никого в ГХП, като все повече се превръщаше в това, което хората наричат „луд учен“. Занемари външния си вид с някакви торбести и негладени дрехи, пусна си дълга коса в стил от шейсетте, която никога не сресваше. Нямаше приятели, хората си шепнеха зад гърба му, но общо взето го уважаваха. Този човек притежаваше нечовешка работоспособност, оставаше в клиниката по цяла нощ, произвеждаше невероятно количество работни съобщения и научни статии.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Шантарам
Шантарам

Впервые на русском — один из самых поразительных романов начала XXI века. Эта преломленная в художественной форме исповедь человека, который сумел выбраться из бездны и уцелеть, протаранила все списки бестселлеров и заслужила восторженные сравнения с произведениями лучших писателей нового времени, от Мелвилла до Хемингуэя.Грегори Дэвид Робертс, как и герой его романа, много лет скрывался от закона. После развода с женой его лишили отцовских прав, он не мог видеться с дочерью, пристрастился к наркотикам и, добывая для этого средства, совершил ряд ограблений, за что в 1978 году был арестован и приговорен австралийским судом к девятнадцати годам заключения. В 1980 г. он перелез через стену тюрьмы строгого режима и в течение десяти лет жил в Новой Зеландии, Азии, Африке и Европе, но бόльшую часть этого времени провел в Бомбее, где организовал бесплатную клинику для жителей трущоб, был фальшивомонетчиком и контрабандистом, торговал оружием и участвовал в вооруженных столкновениях между разными группировками местной мафии. В конце концов его задержали в Германии, и ему пришлось-таки отсидеть положенный срок — сначала в европейской, затем в австралийской тюрьме. Именно там и был написан «Шантарам». В настоящее время Г. Д. Робертс живет в Мумбаи (Бомбее) и занимается писательским трудом.«Человек, которого "Шантарам" не тронет до глубины души, либо не имеет сердца, либо мертв, либо то и другое одновременно. Я уже много лет не читал ничего с таким наслаждением. "Шантарам" — "Тысяча и одна ночь" нашего века. Это бесценный подарок для всех, кто любит читать».Джонатан Кэрролл

Грегори Дэвид Робертс , Грегъри Дейвид Робъртс

Триллер / Биографии и Мемуары / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза
Rogue Forces
Rogue Forces

The clash of civilizations will be won ... by thte highest bidderWhat happens when America's most lethal military contractor becomes uncontrollably powerful?His election promised a new day for America ... but dangerous storm clouds are on the horizon. The newly inaugurated president, Joseph Gardner, pledged to start pulling U.S. forces out of Iraq on his first day in office--no questions asked. Meanwhile, former president Kevin Martindale and retired Air Force lieutenant-general Patrick McLanahan have left government behind for the lucrative world of military contracting. Their private firm, Scion Aviation International, has been hired by the Pentagon to take over aerial patrols in northern Iraq as the U.S. military begins to downsize its presence there.Yet Iraq quickly reemerges as a hot zone: Kurdish nationalist attacks have led the Republic of Turkey to invade northern Iraq. The new American presi dent needs to regain control of the situation--immediately--but he's reluctant to send U.S. forces back into harm's way, leaving Scion the only credible force in the region capable of blunting the Turks' advances.But when Patrick McLanahan makes the decision to take the fight to the Turks, can the president rein him in? And just where does McLanahan's loyalty ultimately lie: with his country, his commander in chief, his fellow warriors ... or with his company's shareholders?In Rogue Forces, Dale Brown, the New York Times bestselling master of thrilling action, explores the frightening possibility that the corporations we now rely on to fight our battles are becoming too powerful for America's good.

Дейл Браун

Триллер