Сънят на сукубата

— Достатъчно добра, за да ми кажеш какво правят висшите ти приятели в града?

По лицето му премина усмивка.

— Не.

Вкъщи го настаних на дивана и му донесох една камара одеяла. Обикновено гледах в апартамента ми да е горещо, но вече беше декември, а и една част от мен още помнеше как едно време се опитвах да се стопля клечейки край слабия огън, така че одеялата никога не бяха достатъчни.

Малко след това си легнах и се зарових сред собствените ми завивки. Този път не сънувах нищо.

Глава 3

Наспах се добре и на другата сутрин отидох на работа малко по-оптимистично настроена по отношение на живота. Реших, че вероятно снощи Тоуни е отбелязала точка и че Нифон вече пътува към летището. Освен това скоро щях да видя Сет: той беше превърнал в свой кабинет мястото, където работех — книжарница и кафене „Емералд Сити“. Да, денят нямаше да е чак толкова лош.

Тъй като бременността на бившата ми шефка се усложни, наскоро бях наследила поста й. Старото ми работно място се освободи и накрая наехме Мади Сато (която случайно беше сестра на Дъг Сато — другият помощник-управител). Това беше нагла проява на шуробаджанащина и Дъг беше побеснял, че рейтингът му на готин тип е паднал с десет процента. Така или иначе Мади вече се беше нанесла у тях. Беше дошла да го види, когато неотдавна Дъг влезе в болница, и още не си беше тръгнала. Тя работеше като журналистка на свободна практика и пишеше статии за едно феминистко списание, но работата в „Емералд Сити“ й осигуряваше по-стабилни доходи.

Харесвах Мади. Беше умна и талантлива и имаше извратено чувство за хумор, близко до моето. Справяше се с клиентите и винаги се държеше учтиво и професионално. Например можеше спокойно да завърже разговор със Сет на „писателска“ тема и да се справи брилянтно. Когато обаче разговорът станеше по-приятелски и неформален, социалните й умения изчезваха. След една особено аналитична писателска дискусия, Сет направи случайно забележка за детството й и тя замръзна. Беше забавно да го наблюдавам в компанията на някой по-свит и от него, но най-вече изпитвах състрадание към нея. Напоследък бяхме постигнали напредък — бях я накарала да излезе от черупката си и знаех колко е забавна. Исках обаче и всички други да го разберат.

Днес я открих горе в кафенето на масата, на която Сет беше поставил лаптопа си. Очевидно не беше ден за писане, защото и Дъг седеше с тях. Той и Мади водеха разгорещен спор. Сет седеше между тях и гледаше отчаяно, сякаш му се искаше да е някъде другаде. Улови погледа ми и ме погледна умолително. Умишлено седнах до него и накарах Дъг да се премести. Никой не знаеше, че със Сет се виждаме, а семейство Сато бяха толкова заети да спорят, че изобщо не им направи впечатление къде седнах.

— Какво става? — попитах. — Дано обсъждате съдбата на книжарницата, все пак целият мениджърски екип се е събрал — празниците наближаваха и напоследък бяхме затрупани с работа.

Мади имаше благоприличието да се смути, внезапно сещайки се за задълженията си. Тя отвори уста да каже нещо, но Дъг я прекъсна.

— Знаменитата ми сестра е безчувствена кучка.

Мади завъртя очи.

— Идват му налудничави идеи относно Бет.

Въздъхнах.

— Вижте, ако говорите за онзи път, когато Бет беше с калци на работа…

— Не ми припомняй — изръмжа Дъг.

— На знаменития ми брат му е влязла мухата, че Бет е скъсала с някого — обясни Мади.

И двамата ме гледаха, сякаш трябваше да знам какво значи това. Объркано местех поглед от единия към другия.

— И какво?

— Тя има настинка — каза Мади. — Каза, че е настинала. Затова постоянно подсмърча.

— Само се прави, че е настинала — извика Дъг. — Що за болен и извратен трябва да е този свят, щом задник като мен забелязва сърдечните болки на простосмъртните? За бога, очите й са зачервени!

— Настинала е — повтори твърдо Мади. После се замисли. — Или има алергия.

— През декември?

Двамата продължиха да се карат. До мен Сет се опитваше (безуспешно) да запази изражението си сериозно. Видях как устните му се извиват в усмивка и заемат любимата ми форма — нямаше как да не си припомня какво е чувството да ги докосваш. Насочих обратно вниманието си към брата и сестрата, наслаждавайки се на шоуто. След около пет минути си спомних, че съм шеф, а не мързелив служител.

— Защо правите от мухата слон? — попитах.

— Защото тя греши — каза Дъг. — Опитвам се да го докажа.

Мади въздъхна.

— Държиш се като дванайсетгодишен.

— Не е вярно — каза той и я сръга.

— Добре, достатъчно. — Посочих към Дъг. — Ти — на касата. — После посочих към Мади. — Ти — в офиса ми.

— Ооо, сега загази — каза й Дъг.

— Ще й покажа как се обработват поръчки — изръмжах.

Очите на Мади заблестяха от нетърпение и на кръглите й бузи се появиха тръпчинки. Обичаше новите задачи.

— Женска солидарност — заяви Дъг. — Харесваш я повече от мен, нали? Спокойно. Можеш да ми кажеш. Ще го понеса.

— Вървете. И двамата. Идвам след секунда.

Когато тръгнаха, погледнах Сет.