Сънят на сукубата

— Ти си скъперник — сряза го Питър, все още гледайки мен. — Никой не очаква от теб проява на коледно настроение. Но от Джорджина… Миналата година нямаше ли елха?

— Имах, но някой я подпали. На мартиненото ми коледно парти.

— И аз бях там — каза Питър. — Не помня такова нещо.

— Тогава вече беше пиян и беше в безсъзнание.

— Що за извратено копеле би изгорило коледна елха?

С Хю се спогледахме.

— Това е отличен въпрос — отвърнах сухо.

Питър гледаше невярващо.

— Ти ли беше? — попита той Хю.

— Не — каза импът. — Картър.

— Коледната ти елха е била изгорена от ангел? — попита Коди. Той не беше с компанията ни миналия декември и това беше новина за него. За Питър, очевидно, също.

— Да. И аз виждам иронията — отвърнах. — Пепелникът му беше прекалено близо до един от клоните на елхата.

— Според мен ти е направил услуга — каза Хю. — Вече можеш да си купиш изкуствено дърво. По-лесно е. Нима поливане. Няма гадинки. А и можеш да избереш цвят, който да пасва на интериора. Забеляза ли пикливото океанско зелено на Питър?

Питър въздъхна:

— Пастелно морско зелено.

Проследих погледите им към извратеното разбиране на Питър за коледно дърво. Близо три метра съвършено оформени иглички, покрити със златисти гирлянди и червени стъклени играчки. Всичко беше като по учебник. Всъщност изведнъж осъзнах, че и облеклото на Питър е съобразено с елхата. Тя приличаше на експонат от универсален магазин. Украсената с многоцветни скъпоценни камъни зелена звезда на върха подсилваше синия нюанс в „пастелното морско зелено“.

— Поне няма ангел на върха — казах. — Това щеше да е голяма грешка. И щеше да увеличи опасността от пожар.

— Подигравай се, колкото щеш — отвърна вампирът, — но трябва да имаш коледно дърво. А, да. Изтегли едно листче с име за размяната на коледни подаръци.

Изстенах.

— Пак ли ще го правим?

— Ще донеса купата — каза той и тръгна към другата част на кухнята.

Погледнах другите двама.

— Вманиачен по Коледа вампир. Това сигурно е най-странното нещо, което съм виждала.

— Също толкова странно, колкото и ангел да ти запали коледното дърво — отбеляза Коди.

Питър се върна с купа с рисунка на северен елен, в която имаше няколко сгънати листчета. Протегна я към мен.

— Не останаха много. Избирай.

Извадих едно и го разгънах. „Картър“.

— Кучи син! — изругах. — Мразя Коледа.

— Не е вярно — каза Питър. — Трябва да си вземеш елха. Така ще се почувстваш по-добре.

Погледът ми се премести от звездата на елхата надолу към Тоуни и Нифон.

— Трябва да се махна от тук — казах и оставих чашата си на плота.

Сбогувахме се и те пак се подиграха с новото ми амплоа на ментор. Докато вървях към вратата, чух Джером да казва на Грейс:

— … няма да съм в града няколко дни.

Изведнъж се сетих, че трябва да го питам нещо.

— Хей, Джером?

Той се обърна и ме погледна нетърпеливо. Колкото мога по-лаконично му обясних как се бях събудила без енергията, която бях откраднала предната нощ. Джером ме изслуша отегчено.

— Та какво прави снощи? Трансформация до дупка? Моделира ракети? Вдига тежести?

Не беше нужно да изрежда какво би могло да изцеди енергията ми.

— Нищо подобно. Просто спах. И сънувах.

— Сънищата изсмукват живота от хората, не от нас — отбеляза сухо той. — Благодарение на това Адът все още има работа — той въздъхна, забелязвайки изражението ми. — Вероятно е случайно, Джорджи. Може да се дължи на психическо изтощение. Може цяла нощ подсъзнателно да си се борила със сексуално изкушение.

Пренебрежителният му отговор не ми хареса, но нищо не можех да направя. Тръгнах си от събирането и се качих в колата, но този път спазвах ограничението на скоростта. Още от вратата захвърлих абсурдния наръчник на пода. Той се приземи с оглушително тупване, което накара опашката на котката ми Обри да настръхне.

— Съжалявам — промърморих и погалих обсипаната й с черни петънца глава, за да я успокоя.

Замъкнах се до спалнята и бързо набрах номера на Сет от мобилния си телефон.

— Здрасти — каза той.

— Здрасти. Трябва да дойдеш тази вечер.

Пауза.

— Ами бих могъл, но…

— Недей така! Няма да повярваш какво ми се случи! Дадоха ни още една сукуба!

Отново пауза.

— Не съм сигурен как трябва да реагирам.

— Трябва да реагираш като си домъкнеш задника тук. Имам нужда от теб.

— Тетида… Остава ми много малко до края. Само четири глави. А, докато закусвахме, ми хрумна една идея…

Изстенах. Къди и О’Нийл отново ме бяха победили. Преди да се запозная със Сет, го боготворях отдалеч като литературен гений и препрочитах отново и отново книгите му. Сега вече знаех какво всъщност значи да си гадже на автор на бестселъри.

Понеже не отговорих, той добави неохотно:

— Искам да кажа, ако наистина имаш нужда от мен…

— Не, не. Не се тревожи. Всичко е наред.

— По гласа ти личи, че нищо не е наред. Познавам жените. Сега казваш така, а после ще ми го натякваш цяла вечност. Буквално.

— Не, наистина. Добре съм. Така или иначе утре ще се видим. А и докато съблека роклята, със сигурност ще съм припаднала — нямаше начин да започна да чета наръчника тухла.

— В момента си с рокля?

— Да.

— Преди не беше. Как изглежда?

Разсмях се.

— Ооо… Да не искаш да правим секс по телефона?