Сънят на сукубата

Ерик държеше магазин на име „Аркана“ в Лейк Сити. Въпреки че за съжаление се намираше в съседство на грозни молове, магазинът излъчваше топлота и уют. Приглушената светлина вътре създаваше спокойна атмосфера, а бълбукането на малки фонтанчета се смесваше с леещите се от уредбата нежни звуци на арфа. Книги, бижута, свещи и статуи запълваха всяко свободно пространство. Във въздуха се носеше сладкият аромат на пръчици наг чампа.

— Прекрасно — каза Сет и се заоглежда.

Ерик погледна нагоре към нас — беше коленичил зад купчина книги. От последния път, когато се видяхме, си беше пуснал мустак; харесваше ми начинът, по който сивата му коса изпъкваше на тъмнокафявата му кожа. Нежна усмивка разцъфна на лицето му.

— Госпожице Кинкейд, какво неочаквано удоволствие. А водите и приятел. — Той стана и дойде при нас, подавайки ръка на Сет.

— Ерик, това е Сет Мортенсен. Сет, Ерик.

Здрависаха се.

— За мен е удоволствие, господин Мортенсен. Дошъл сте за компания?

— Да — отвърна Сет и му се усмихна в отговор. — Така е.

— Ако имаме късмет — казах подкупващо, — Ерик ще има време за чай. Той предлага само без кофеин, така че ще останеш доволен.

— Разбира се, че имам време — отвърна Ерик. — Едва ли съществува мъж, който да няма време за вас, госпожице Кинкейд.

Ерик отиде да направи чай и аз погледнах Сет закачливо.

— Ето това е човек, който наистина ме цени. Той няма да ме зареже заради някакви си книги.

— Доколкото си спомням, ти боготвориш точно тези книги. А и как иначе ще те издържам при стандарта на живот, с който си свикнала?

— Доколкото си спомням, последния път аз платих сметката.

— А, да. Позволих ти една проява на еманципация, защото не исках да ви давам повод с Мади да поругаете колата ми.

Чаеното ни парти се състоя около малката маса на Ерик в ъгъла и се изненадах, когато Сет започна разговор с Ерик за това какво значи да си смъртен сред безсмъртни. Обикновено Сет не беше толкова общителен и се зачудих до каква степен го тревожеха безсмъртните странности.

— Това обърква вътрешното ми чувство за време — отбеляза Ерик. — Срещам се с хора като госпожица Кинкейд, която винаги е млада и хубава. Кара ме да си мисля, че времето е спряло. После поглеждам себе си и забелязвам нови бръчки. Чувствам болки в ставите. Осъзнавам, че аз ще си отида, а те ще продължават да управляват света и без мен — той въздъхна, по-скоро с почуда, отколкото с тъга. — Иска ми се да видя какво още ще се случи.

— Да — каза Сет и ме изненада. Очите му бяха мрачни и сериозни. — Знам какво искаш да кажеш.

Погледнах го и осъзнах нещо, за което досега не се бях замисляла. Знаех, че е мислил за бъдещето и за собствената си смърт (всички смъртни го правят), но едва сега осъзнах колко много значеха тези неща за него. Гледайки двамата мъже, ми хрумна, че един ден те ще умрат и усетих как нещо в гърдите ми изстина. За един удар на сърцето си представих как Сет се сбръчква и посивява като Ерик.

— Вълнуват ни мрачни мисли? — попитах в опит да стопя напрежението. — Не дойдох тук, за да ви създавам комплекси, а за да се възползвам от знанията на Ерик.

— Слушам ви — каза той.

— Ами… нали знаеш, че за да съществувам, ми е необходима енергия? — Идиотски въпрос. Разбира се, че знаеше. — Вчера сутринта се събудих и целият ми енергиен запас беше изчезнал.

Ерик се замисли.

— Това е нормално, нали? Енергията се изчерпва с времето.

— Не толкова бързо. Не и след като… — спрях, внезапно осъзнавайки, че май все пак не беше толкова добра идеята да взема Сет с мен. — Аз… хм, бях получила нова енергия предната нощ.

Изражението и на двамата не се промени.

— И не си правила нищо необичайно?

— Не. Джером мисли, че е от стрес — свих рамене. — Аз обаче не съм съгласна. Сънувах… странен сън… но нищо изтощително.

— Сънищата са силни — каза Ерик. — И понякога стресът ни влияе повече, отколкото осъзнаваме. За съжаление знам малко за сънищата, но… — той се намръщи и внезапно се вглъби в себе си.

— „Но“ какво?

— Познавам един човек, който може да ви помогне. Той е специалист по сънищата.

— Кой? — Прозвуча ми обещаващо.

На Ерик му отне доста време да отговори. Когато отвори уста, сякаш не му се искаше да продължи.

— Някой, който спокойно може да принадлежи на вашите редици. Казва се Данте Мориарти.

Засмях се.

— Това не може да е истинското му име.

— Не е, но съм сигурен, че имповете и демоните ще го познаят, под което и да е име. Той е мошеник… освен всичко останало. И се мисли за магьосник.

— Познавам много продажни хора — изтъкнах. — Това не ме притеснява.

— Така е — съгласи се Ерик. Изглеждаше притеснен, което ме обърка. Въпреки че самият той не беше лош, се срещаше с мен и подобните на мен, без да му мигне окото. Запитах се какво чак толкова го тревожеше у този човек. — Ще ви дам адреса му.

Той затърси визитка на Данте, а през това време аз започнах да разглеждам магазина, а Сет отиде да ползва тоалетната отзад. Старият магазинер ми подаде визитката, която намери.

— Господин Мортенсен много ми харесва.

— Да, и на мен.

— Знам. Личи си.

Вдигнах поглед от една витрина с гривни в очакване да продължи.