Сънят на сукубата

Спомних си думите на Ерик — че Данте е мошеник и подвластен на ада. Не долавях лоши вибрации от Данте, но имаше нещо дразнещо в поведението му и преценката на Ерик ми звучеше правдоподобна.

— Ерик има определени стандарти — заявих.

Данте се засмя.

— Страхотно. Префърцунена сукуба. Голям купон.

— Виж какво, хайде просто да отговориш на въпросите ми. Няма да ти отнеме много време.

— Разбира се. Имам малко време до следващия наплив на клиенти. — Той махна с ръка към празната стая и от горчивата нотка в гласа му осъзнах, че от доста време тук не е имало „наплив на клиенти“.

— Наскоро през нощта сънувах — обясних. — А когато се събудих, бях останала без енергия.

— Ти си сукуба. Или поне така твърдиш. Това е нормално.

— Защо всички все това ми повтарят? Не е нормално. Същата нощ бях с мъж. Бях заредена с енергия, така да се каже.

— После правила ли си нещо, което би могло да изчерпи енергията ти?

И това всички ме питаха!

— Не. Просто си легнах. Но сънят… беше много странен. Не знам как да го обясня. Беше много реален. Не ми се беше случвало такова нещо.

— Какво сънува?

— Една… хм, съдомиялна.

Данте въздъхна.

— Да не ти платиха да дойдеш тук, за да ме дразниш?

Разказах му съня през стиснати зъби.

— Това ли е? — попита той, когато приключих.

— Да.

— Глупав сън.

— Знаеш ли какво означава?

— Може би трябва да поправиш съдомиялната си.

— Не е счупена!

Той се изправи.

— Съжалявам, не мога да ти помогна.

— Ерик каза, че си спец по сънищата.

— И така да е, понякога сънят си е само сън. Сигурна ли си, че не искаш да ти гледам на ръка? Пълна глупост е, но искам да компенсирам с нещо, че си дошла чак дотук.

— Не. Искам да знам какво означава шибаният ми сън. Не може да е обикновен сън, събудих се без капка енергия.

Данте дойде до мен и отметна един паднал на лицето ми кичур.

— Не знам. Не ми даваш достатъчно информация. Колко пъти си го сънувала?

— Само веднъж.

— Тогава сигурно не значи нищо, малката.

Обърнах се към вратата.

— Е, благодаря за „помощта“.

Данте бързо дойде до мен и ме хвана за ръката.

— Хей, чакай. Искаш ли нещо за пиене?

— Аз… какво?

— Ще рискувам да ядосам тълпите от клиенти и да затворя за един ден. На ъгъла има чудесен бар. Предлагат наливна будвайзер само за долар чашата, ако уцелим намаленията. Аз черпя.

Разсмях се. Не знаех кое е по-абсурдно — идеята да изляза с него или мисълта да пия будвайзер. Привлекателната му външност не можеше да компенсира странния му характер.

— Съжалявам. Имам приятел.

— Аз не искам да ти ставам приятел. Стига ми малко евтин секс.

Срещнах погледа му. Очите му бяха сиви, подобни на очите на Картър, само че без сребристия оттенък. Мислех, че се шегува, но макар и да продължаваше да се усмихва, изглеждаше абсолютно сериозен.

— От къде на къде ти хрумна, че бих правила евтин секс с теб? Толкова ли лесна изглеждам?

— Твърдиш, че си сукуба. Подразбира се, че си лесна. А и без крилете на прилеп и огнените очи си много сладка.

— Не се ли притесняваш за душата си? — Дори и да беше толкова лош, колкото Ерик намекна (а аз не бях убедена в това) Данте щеше да пострада, ако спеше с мен. Така беше с всички смъртни. Разбира се, познавах много мъже (и добри, и лоши), които бяха готови да рискуват душите си за единия секс.

— Не. Душата ми вече си е заминала. Просто искам да се забавлявам. Виж, може да си спестим бирата и да действаме. Винаги съм искал да го направя на масата.

— Не мога да повярвам, мамка му! — Отворих вратата.

— Хайде! — примоли ми се той. — Много съм добър. Може би гаджето ти не го бива в леглото и натрупаният стрес е изцедил цялата ти енергия.

— Това е невъзможно. Ние не правим секс.

Настъпи тишина, после Данте отметна глава назад и се разсмя.

— Да ти е хрумвало, че може би точно в това е проблемът? Очевидно съдомиялната е метафора за скапания ти сексуален живот и затова трябва да миеш чиниите „на ръка“.

Тръгнах към книжарницата, където ме уважаваха поне малко. Само какъв експерт по сънищата се оказа Данте! Вече знаех защо Ерик не го харесваше. А и се зачудих дали не са прави всички. Може би подсъзнателно сама бях изчерпала енергията си. Може би сънят беше просто сън.

Почти бях пристигнала, когато телефонът ми звънна.

— Госпожица Кинкейд? — попита приятен женски глас. — Аз съм Карън от Съюза на децата на Сиатъл. Обаждам се да потвърдите участието си на търга тази седмица.

— Моля?

Последва пауза.

— Благотворителната ни инициатива, търг за среща с жени, с цел набиране на средства за съюза.

Все още нищо не разбирах.

— Каузата изглежда добра, но нямам представа за какво говорите.

Чух как запрелиства някакви листа.

— Записаха ви като доброволец.

— За какво? За да бъда продадена на търг?

— Да. Очевидно… А, ето. Името ви е записано от доктор Мичел.

Въздъхнах.

— Ще ви се обадя по-късно. — Затворих и набрах номера на Хю. — Доктор Мичел, записал си ме за участие в търг?

— Не е много по-различно от това, което обикновено правиш — изтъкна той. — А и е за благотворителност.

— Очаквам Питър и Коди да тръбят: „Мир на Земята! Нека доброто да ръководи хората!“, но не и ти. На теб не ти пука за децата.