Сънят на сукубата

И бавно, умело, спретнах един разказ как съм имала среща с мъж и как той ми бил вързал тенекия. После трябвало да отидем в някакъв секс клуб, вметнах аз между другото. Това трябваше да е повече от достатъчно за човек като Джуд, за някой, който беше заинтригуван, но все още притеснен от идеята за екзотична сексуалност. Та така, казах неопределено аз, намеквайки за собствения си интерес към ексхибиционизма, много би ми се искало да видя какво представлява едно такова място.

Когато приключих, използвах същите думи, които той беше казал в книжарницата.

— Чувствам се като някой перверзник. Честно… не знам защо ти разказах всичко това. Дори не те познавам. Просто… — погледнах го с големите си сини очи. — Лесно се говори с теб.

Последва дълго мълчание и Джуд задържа погледа ми.

— Не мисля… не мисля, че има нещо нередно в това, което ми каза. В това, което искаш…

Щрак! Започнах да навивам макарата на въдицата.

— Наистина?

— Да… Аз понякога… Така да се каже… сещаш се, и на мен ми се иска.

— Наистина ли?

Той кимна.

Направих се, че се колебая пет секунди.

— Искаш ли да дойдеш с мен? Само да погледаме?

След кратък размисъл, Джуд се съгласи. Нормално беше, че не знаеше къде в града има секс клубове. Нормално беше и че аз знаех.

Дори не погледнах към приятелите си, когато с Джуд излязохме от бара. Не засякох за колко, но със сигурност бях вербувала клиента си за рекордно кратко време. Това щеше да ги научи да не се съмняват в професионализма ми.

Няколко пъти бях ходила в клуба, в който отидохме. Била съм и в по-добри клубове, но този харесвах просто заради името му: „Безочливост“.

Местата, на които се предлагаше секс и фетишизъм, бяха много различни едно от друго. Там, където клиентите участваха (като суинг клубовете) достъпът беше стриктно регламентиран. Необвързаните момичета бяха пускани свободно, за двойките имаше някои изисквания. За необвързаните мъже обаче беше доста по-трудно. Но на места като „Безочливост“ главно се гледаше и достъпът беше по-свободен. Трябваше само да платим вход и бяхме вътре. Аз обаче платих по-малко.

Беше претъпкано и приличаше на танцов клуб. В затъмненото помещение звучеше техно музика, а единствената светлина (синя и тъмно червена) идваше от поставени в ниши лампи. Осветлението беше насочено към отделените с въжета места, резервирани за онези, които искаха да „участват“. Тези места приличаха на малки сцени, около които се събираха зрителите. Някои от сцените бяха подредени тематично (едната приличаше на лекарски кабинет с операционна маса), но на повечето имаше дивани и легла. Очевидно нямаше значение кой къде ще бъде. Първите участници бяха започнали, но половината платформи бяха още празни и никой за никъде не бързаше. Зрителите обаче жадно обграждаха заетите сцени и протягаха вратове да виждат по-добре.

— Тук има много мъже — каза Джуд, докато си проправяхме път през тълпата.

— Това е нормално — отвърнах му.

— Смяташ, че мъжете си падат по тези неща повече от жените?

— До определена степен. Мъжете обичат повече да гледат и им стига. Много момичета също си падат по това, просто трудно можеш да ги накараш да дойдат тук — млъкнах, внезапно осъзнала, че звуча прекалено осведомена за някоя срамежлива начинаеща.

Накрая успяхме да стигнем до една от сцените. Там мъж страстно чукаше жена, легнала върху елегантна маса. С Джуд ги гледахме известно време, без да кажем дума. После минахме на следващата двойка — мъж и жена, които го правеха в обикновено легло. Тя беше с лъскаво бюстие и вдигната нагоре пола. При третата двойка (притиснати до една стена) Джуд най-накрая проговори.

— Тези хора не са такива, каквито очаквах.

— Тоест? — попитах.

— Изглеждат… обикновени.

Засмях се.

— Защото са такива. Ти какво мислеше, че порнозвезди идват тук да правят шоу?

— Ами не — сигурно се беше изчервил в тъмното.

— Всеки има право да прави това, което смята за секси. А и като видиш само колко са възбудени… — погледът ми се плъзна към двойката на стената. Те се гледаха в очите толкова страстно, толкова жадно, че човек буквално виждаше как това ги възбужда. Потръпнах. — Да, много е секси, дори за аматьори. Това е истинско. И затова е и толкова въздействащо.

Той не отговори, но се огледа, сякаш за да прецени наново обстановката. Междувременно заразглеждах профила му. Не беше много висок, но имаше хубаво тяло и стилно постригана, руса коса. Той се обърна към мен, усещайки погледа ми.

— Знаеш ли — казах, — ако искаш да вдигнем летвата… ами ние сме доста привлекателни.

Отначало не отговори.

— Да, предполагам, че… О! — Кафявите му очи се разшириха.

Погледнах отново двойката на стената.

— Така и така сме тук. Да предложим на хората истинско зрелище.

Очите му се разшириха още повече, сякаш щяха да изскочат.

— Аз… не мога. Тоест… Господи! Не и пред всички тези хора. Ами ако някой мой познат е тук?

— Съмнявам се. Освен това какво ще направи? За да каже на някого, трябва да признае, че е бил на такова място — хванах го за ръката. — Хайде. Знам, че идеята ти харесва.

— Да — призна той, — но никога не съм… няма да мога да…

Помъкнах го към една от сцените.