Сънят на сукубата

Като стана дума за зрителите, сега вече можех да ги виждам, лицата и очите им бяха насочени към мен. С годините се бях отърсила от всякакви задръжки и Бог знае, това не беше първият път, когато правех секс пред публика. Понякога предпочитах усамотението, но тази вечер исках да съм център на внимание. Може би това се дължеше на копнежа ми за повече енергия. В момента бях готова на всичко, за да я получа. Не ме интересуваше защо, възбуждах се все повече и повече от погледите на различните мъже в публиката, докато Джуд не спираше да ме чука.

Както бях забелязала по-рано, погледът беше мощно оръжие. Той те откъсваше от повърхностното проучване и те притегляше в нещо по-дълбоко и интимно. Към мъжете, които ме наблюдаваха, отправих сладострастен и похотлив поглед — поглед на жена, която я чукат до смърт и която единствено иска да го направи и с тях след това. Изпълни ме трепет при мисълта за мъжете, които се възбуждаха и които изпитваха болезнено желание — болезнено желание да бъдат с мен.

Срещах погледите на обожателите си и почти забравих, че Джуд е зад мен. Можеше да е, който и да е от тези мъже и израженията им говореха, че с удоволствие биха си разменили местата с него. Местех очи от лице на лице, представях си какво ще е усещането да съм с всеки един, как всеки щеше да се чука различно. Това беше толкова възбуждащо, че скоро започнах да си представям, че съм с двама едновременно. Един отзад, един отпред…

Едната ръка на Джуд сграбчи косата ми и дръпна главата ми назад, а другата остана на ханша ми. Това грубо действие прекъсна фантазиите ми, но бях толкова възбудена, че с удоволствие приех тази проява на агресия. Вкарваше го все по-силно и ме блъскаше в стола; надявах се да не паднем. Сладката му живителна енергия продължаваше да се излива в мен и долових мислите му: „Толкова е хубаво, толкова е хубаво, толкова е хубаво“.

Наистина беше хубаво. Воайорите около нас и фактът, че ме чукаше, застанала на колене, ме възбуждаше неимоверно. Целият акт беше мръсен и вълнуващ, и замайващ.

— Толкова е хубаво, толкова е хубаво! — извиках, повтаряйки като ехо мислите му. — Не спирай, не спирай, не… О!

Каква ирония.

Трикът, който бях използвала при Брайс или Брус, или както и да се казваше, отново беше проработил. Само че този път не исках да свършва. Може би такъв беше стилът на Джуд — кратък и сладък секс — и може би не аз бях виновна. Всъщност, причината нямаше значение — той беше свършил, а аз не. По дяволите.

Все пак бях попълнила енергийните си запаси, прилив на живот и възхита избухнаха в мен, когато той получи оргазъм. Дори и в екстаза си обаче, в последната минута, той изпита угризение на съвестта, съжаление, че все още иска да изневерява на жена си. Тази вина беше бонус за мен. Грехът беше нещо субективно и често нивата му се определяха от самия човек, който го извършваше. Аз го бях накарала да извърши грях (нещо, което Адът одобряваше и за което ми даваше бонус точки) и бях разбила моралните му ценности, така че получих повече енергия, отколкото ако беше напълно покварен. Почувствах как живителната му сила подхрани безсмъртността ми и уменията ми да се трансформирам.

Той се измъкна от мен. Слезнах от стола и го хванах за ръката, когато залитна. Няколко души подсвирнаха и изръкопляскаха.

Джуд изглеждаше учуден и изтощен. Подадох му панталона.

— Леле! — задъха се той. — Това беше… Леле!

— Да — отвърнах му с усмивка. — Знам.

Глава 6

Не бях осъзнала колко е късно, докато не пристигнах у Сет и се оказа, че е към два часа. Този път за разнообразие не пишеше и го заварих излегнат на дивана да прехвърля каналите на телевизора.

— Здрасти — казах и пуснах палтото и чантата си до вратата. Той откъсна поглед от екрана. Светлината на телевизора хвърляше призрачни сенки върху лицето му в тъмнината. — Извинявай, че закъснях. Изскочи нещо.

— Да — каза той безизразно. — Виждам.

Незабавно осъзнах какво имаше предвид. Това беше знак, че ме познава добре и че знае какво означават едва доловимите сигнали на сукуба. Бях обвита в живителната енергия на Джуд. Безсмъртните го виждаха като сияние. Смъртните не го виждаха, но за тях ставах безумно съблазнителна и привлекателна. Обикновено те го приписваха на красотата ми. Сет обаче знаеше истината. Когато доловеше нещо подобно, беше наясно какво бях правила.

Не обичах да ме вижда такава, но беше неизбежно.

— Съжалявам. Знаеш каква съм.

— Да — потвърди той. Прозвуча уморено — умствено, не физически уморено. Изправи се. — Трябваше ли обаче да го правиш тази вечер? Да не се опитваш да ме накажеш, задето ти вързах тенекия?

Седнах на фотьойла срещу него. Енергията на Джуд гореше в мен и ме караше да се чувствам жива. Не исках да се карам със Сет и да развалям настроението си, най-вече, след като през по-голямата част от вечерта бях нацупена.

— Направих го, за да живея. Не се опитвам да те наказвам.

Той въздъхна и впери поглед в един тъмен ъгъл.

— Понякога е толкова трудно.

Преместих се на дивана и се сгуших до него.

— Знам.