Сънят на сукубата

В общи линии безсмъртните като мен се страхуваха от много малко неща. Имаше обаче три същества, от които изпитвах панически страх. Първото беше кралицата на сукубите Лилит — създание с такава забележителна сила и красота, че бих продала душата си (отново) за една целувка. Второто същество, което ме плашеше, беше нефилимът Роман. Той беше син на Джером, произлязъл от връзката му с една смъртна, и имаше основателна причина един ден да ме намери и да ме унищожи. Третият, който ме изпълваше със страх, беше мъжът пред мен.

Името му бе Нифон и беше имп, също като приятеля ми Хю. И като всички импове, Нифон имаше две задължения. Едното беше да върши административната работа на демоните. Другото (което беше от първостепенна важност) бе да сключва договори със смъртни, да вербува и да купува душите им за Ада.

Той беше импът, който купи моята душа.

Глава 2.

За няколко секунди сякаш не се намирах на събирането. Съзнанието ми виждаше единствено скалата извън града, в който бях израснах. Бях още малка — трудно бих могла да бъда наречена възрастна, според днешните стандарти. И Нифон беше там, усмихваше ми се, уверяваше ме, че знае всички отговори и че може да направи така, че проблемите ми да изчезнат…

Поклатих глава, пропъждайки спомените и връщайки се към настоящото събиране.

Усмивката му стана още по-широка — коварна усмивка, която обещаваше дори още по-коварни неща. А може би гледах самата змия от градините на Рая.

— Знаех, че имаш заложби — продължи той, пристъпвайки към мен. Гласът му беше все така нежен. — Разбрах го в мига, в който те видях. Нямам търпение да разбера от първа ръка точно колко… опит си придобила.

Защитните ми рефлекси се събудиха и се дръпнах назад.

— Докосни ме и ще счупя шибания ти врат.

— Толкова си неблагодарна! Все пак аз те създадох.

— Стой далеч от мен.

Той отново пристъпи напред и сърцето ми заби с ритъм, който би убил повечето хора. Внезапно гласът на Джером долетя до нас и тогава осъзнах колко тихо е в стаята.

— Остави я на мира, Нифон. Тя каза „не“.

Импът спря и изражението му стана умолително.

— О, стига, Джером. Кой демон не би споделил благата си с другите?

— Не си тук да чукаш сукубата ми. Ако няма да изпълняваш задълженията си, мога да те сменя.

В гласа на Джером прозвуча предупреждение, което дори задник като Нифон не можеше да пренебрегне. Може би все пак щяха да изпратят някого в Ада тази вечер. За мое разочарование импът наведе почтително глава и отстъпи. Обаче ми даде да разбера с поглед, че ще имаме и друг разговор.

Отидох до Джером.

— Трябваше да ме предупредиш.

— И да разваля деня на влюбените пиленца? Един заклет романтик като мен не би направил такова нещо. Освен това ти казах да дойдеш навреме.

Хю затвори мобилния си телефон и тръгна към нас. Целуна ме по бузата.

— Здрасти, сладурче. Големи неща се задават.

Огромният ми ужас продължаваше да расте с изненадващи темпове.

— Какви неща?

— Реорганизация. Пренареждане на редиците. Получаваме още една сукуба. Тоест вече получихме.

Ченето ми увисна и си припомних какво беше казал Нифон.

— Шегуваш се.

— Опасявам се, че не. Говоря за Тоуни.

Робо-блондинката заподскача на високите си токчета и се опита отново да разтърси ръката ми. Дръпнах се по-далеч — страхувах се за костите си. Насилих се да се усмихна.

— Здравей, Тоуни. — Обърнах се пак към Джером и посочих с глава Нифон. — Тогава той защо е тук?

— Тя е моя придобивка — обясни импът. „Придобивка“ беше хубав начин да кажеш, че си купил душата й за Ада, също както беше направил с моята. — Мое задължение е да я наблюдавам, докато се установи и вземе първите си жертви.

— Никой не направи нищо такова за мен — спомних си. — Ти буквално ме хвърли на вълците. — Няколко години бях секс играчка на един собственик на кръчма в Константинопол, докато осъзная какво е да си сукуба.

Нифон сви рамене.

— Такава е новата политика на отдел „Управление на човешките ресурси“. Само си помисли колко време ще имаме, ще наваксаме пропуснатото.

Изгледах косо Тоуни. Дано горещото й желание да съсипе мъжете по целия свят да означаваше, че учи бързо. Забелязах обаче леопардовата й пола и започнаха да ме обземат съмнения.

— Е, фантастично. Научих новините, няма нужда да стоя и…

Хю поклати глава и изведнъж видях у него приятеля ми, а не колегата ми имп. От изражението му ми стана ясно, че следващите му думи няма да ми харесат.

— Трябва да знаеш и още нещо. За около година ти ще бъдеш неин… ментор.

— Ментор — повторих безизразно.

Той кимна съчувствено. Джером ни наблюдаваше развеселено.

— Какво, хм, по-точно означава това?

Хю постави куфарчето си на масичката за кафе и извади нещо, което приличаше на подвързана разпечатка на телефонен указател. Хвърли го към мен. Улових го и едва не паднах. Чудото беше поне осемстотин страници.

„Официален и пълен процедурен наръчник на ментора за обучение на нововербувани и намиращи се в пробен период сукуби (съкратено издание)“.