Сънят на сукубата

— Съкратено издание? — завъртях се към Джером. — Кажи ми, че си връщаш за онзи път, когато те обвиних, че си ползвал „Олд Спайс“.

— Тепърва ще си връщам — каза демонът. — Това тук е сериозно.

— Не мога, Джером. Нямам време! Знаеш ли колко неща са ми на главата? Още обучавам новия помощник-управител в работата…

Той се изправи със скорост, за която и вампир би му завидял. Наклони се към мен, вече не му беше забавно.

— Боже, Джорджи. Колко жестоко от моя страна да те откъсвам от приятеля ти човек, от жизненоважната ти работа в книжарницата и от всички други шибани абсурди в живота ти! Още сега ще отскоча и ще кажа на шефовете, че имаш по-важни ангажименти от задълженията си към силите, които контролират безсмъртната ти душа. Така те спокойно ще могат да те изтрият от лицето на света само за един миг.

Топлина заля бузите ми. Не ми хареса да ме кастрят пред Нифон и целия звезден екип от служители на злото в Сиатъл.

— Не исках да кажа това. Само…

— Никакви дискусии повече. Край. Точка.

Думите му накараха кожата ми да настръхне. Преглътнах.

— Да, Джером — дори аз знаех кога да спра.

Настъпи тишина. Самодоволна усмивка заигра по лицето на Нифон.

— Приятел човек. Колко необичайно. Нямам търпение да чуя цялата история.

— Според мен е сладко — каза Тоуни. — Нали го караш да страда?

— Романсът им е велика история за себеопознаването — отбеляза сериозно Хю.

Стрелнах го с поглед. За да компенсираме липсата на секс, със Сет бяхме открили, че можем да правим сами на себе си това, което не можем да правим един на друг. Никога не бях споделяла с приятелите си какво решение на проблема бяхме намерили, но те явно сами се бяха досетили.

Погромът вече беше пълен и всички в стаята загубиха интерес към мен. Но не и Тоуни, която веднага започна да плямпа какъв кеф е да изтръгнеш сърцето на някой мъж и да го гледаш как плаче. Зарязах я при първа възможност и тръгнах из стаята да се видя с хората, които не бях виждала отдавна. Биваше ме да се усмихвам и да разсмивам другите, но мисълта ми отново и отново се връщаше към новото усложнение. Когато накрая стигнах до Коди, Питър и Хю, застанали в един ъгъл, въздъхнах облекчено. От израженията им личеше, че от дълго време не са виждали по-абсурдно смешно нещо.

Коди (млад вампир, но древен в сравнение с Тоуни) ме прегърна през раменете с една ръка. Рошавата му руса коса стоеше послушно в стегната опашка. Той винаги беше спокоен и весел и „младостта“ му караше всички ни да се държим покровителствено.

— О, боже! Ще бъде чудесно. Само как те прецакаха!

— Сякаш ти пука — казах и се дръпнах. — Да не мислиш, че ме е страх от нея?

— Аз се страхувам — каза Питър и потръпна. Той имаше оредяваща кафява коса и се обличаше спортно, но дрехите му винаги си пасваха чак до чорапите на ромбове. Беше стар вампир, почти на моята възраст, и ментор на Коди. Досега не бях мислила за тях като за „ментор“ и „ученик“. Не изглеждаше никак трудно, но все пак Коди не беше Тоуни.

Проследих погледа на Питър и видях новата сукуба да разказва оживено нещо на Грейс, една от жените демони, която стоеше с каменно изражение. През това време гърдите на Тоуни се полюшваха толкова силно, че платът на блузата й заплашваше всеки момент да се скъса.

— Не, тя не се страхува — подхвърли дяволито Хю. — По скоро завижда.

— За какво? За лошия й вкус? За ергономически ненормалния й и опасен за здравето бюст? Няма за какво да й завиждам.

— Все има нещо. Видях лицето ти, когато разбра за новата сукуба. Вече няма да си единственото момиче в малката ни компания.

— И?

— И ще си имаме нова малка сестричка, която да тормозим и измъчваме. Няма да си сама в светлината на прожекторите.

— Няма да го позволя — казах заплашително.

Питър се засмя.

— Значи тя наистина те притеснява. Нямам търпение да започнат да хвърчат искри.

— Съдбата й е в ръцете ти — каза Коди.

— Трябва да я накараш да ти вика „госпожице Джорджина“ — добави Хю с иронизиращ южняшки акцент. — Или поне „мадам“.

Присъствието на Нифон и лекцията на Джером бяха развалили настроението ми.

— Няма да съм й никакъв ментор. Нея направо я сърбят ръцете да подгони мъжката част от населението, тя няма нужда от мен.

Тримата мъже си размениха още усмивки. Коди изсъска и измяука, дерейки въздуха с нокти.

— Не е смешно — казах.

— Напротив — възрази Коди. — Нима у теб липсва желанието да помагаш на ближния? Къде ти е добротата и милосърдието?

— Мислех, че съм се отървала от тях, когато… сещате се, когато продадох душата си на Ада.

Питър махна с ръка.

— Подробности, подробности. По това време на годината трябва да загърбим дребнавото съперничество и ненавистта. Трябва ти повече празнично настроение. Сигурно още не си си купила коледно дърво.

— Тази година няма и да купя.

Усмивката върху лицето на Питър угасна.

— Какво?

— По дяволите. Сама си го изпроси — каза Хю. — Вече ми четоха лекция защо още нямам елха.