Сонети

106

Когато в древни свитъци четаза устни днес отдавна вече нями,за пишещата песни красотавъв чест на знатни рицари и дами,по всяка неподправена черта,ръце и устни, поглед, свежест, силиаз виждам: в древността са доловиликаква ще бъде твойта красота.Със поглед на пророк тук всеки редсе е опитал да те предусети.Но все пак твоя истински портретне са създали древните поети.А ние днес и в твоя век живеем,но нямаме перо да те възпеем.

107

Ни моя страх, ни тая звездна твърд,погълната в грядущето, не знаедали и колко мойта страст ще трае,обречена като че ли на смърт.Луната блесна не след дълъг мракнапук на предвещаните кончини.Надеждата е увенчана паки мир вещаят белите маслини.Не те очакват мрак и тъмнина,а аз ще дишам вечно в тези песни.Заплашва смърт ония племена,които са неуки, безсловесни.Но с теб ще надживеем тук вдълбаницаре от бронз и лаври на тирани.

108

Какво ли тоя мозък ти е дал,което ти си нямал дотогава?Какво ли ново, друго бих изпялза мойта обич или в твоя слава?Не, нищо, друже. Но пък всеки денкато молитва аз повтарям вечно,че ти си мой, и тоя стих за мензвучи тъй ново и така сърдечно.Безсмъртната любов не се мени,не вижда и в любимия промена.Не знаят бръчки нейните страни,и старостта е нейна подчинена.И тя внезапно разцъфтява цяла,когато се твърди, че е умряла.

109

Лъжец не ме наричай! Но кажикога съм бил лъжец или изменник?Как бих могъл? В гърдите ти лежисърцето ми като залог и пленник.Ти мой приют! Изчезвах без следа,завръщах се след хиляди скитанияи носех с мен от живата вода,която мие тия злодеяния.Кръвта ми тъне в грехове; все пакне съм достигнал до това падение,завинаги да скъсам с твоя праги с извора на всяко утешение.Какво бих правил аз без тебе тук?Аз имам теб, аз нямам никой друг.

110

Да, вярно е: къде ли аз не бяхи като шут не се опозорих.Как много драгоценности пиляхи много стари рани съживих.Да, вярно е: изкосо гледах азна истината, но от тоя денотново младостта стои пред нас,и само ти си щастие за мен.Но всичко свърши. Моят дух е нов.Аз вече не изострям своя глад,не проверявам твоята любов —ти мой си бог и всичко в тоя свят.В небето си приют ми отредидо тия чисти любещи гърди.