Сонети

111

За злите ми дела не ме хули.Хули за туй виновната богиня —съдбата ми, която повелидо днес да се прехранвам с милостиня.Беляза ме позорният печат.Като мазач и аз съм цял във тияпетна на моя долен занаят,о, помогни ми ти да ги измия.Настойки от целебни семенаот тебе ще приема без роптание,горчилките ти — без горчивина,лекуващата болка — без страдание.Ти само можеш да ме облекчиш:достатъчно е да ме съжалиш.

112

Но твоята любов и добротазапълниха завинаги следата,която злата хорска клеветавъв тъмните ми бръчки отпечата.И само ти си радост или страх,голяма болка и душевна рана.За всеки друг съм мъртъв: оковахсърцето си в невидима стомана.В такава бездна запокитих ази страх, и нужда от човешка близост,че днес едвам долавям този гласна хули, на хвалебствия и низост.Аз чувам само твоя дъх до мен.Светът без теб е глух, опустошен.

113

Едното ми око се взира в мен,откакто те напуснах, а това,което гледа, гасне всеки ден,изглежда зрящо, вижда, но едва.Не виждат нищо моите очии до сърцето дневния светликне стига с птици, багри и лъчи,и всичко в тях живее само миг.Изящни, груби, приказни нещаобличат те във твоите черти.Гугутка, врана, слънцето, нощта,върхът, морето — всичко туй си ти.Тъй моят поглед, моят взор нелеп,лишен от тебе, вижда само теб.

114

Нима, откакто ме възвеличи,като тщестлавен крал съм упоен?О, или лъжат моите очи,или ти правиш алхимик от мен,та моят взор в чудовища нагледоткрива сходства с тебе, друже мой,и прави ярък тъмния предметв мига, във който спре на него той?Но аз виня очите си в това.Вкуса на своя крал познават теи знаят лицемерните какванапитка кралят ще предпочете.И нека те отрова в нея стрият.От чашата ми първи те ще пият!

115

О, как те лъжех, като писах там:„Не мога да обичам аз по-жарко.“Но не допусках аз, че този пламе можел да гори от туй по-ярко.Но като имах времето пред вид,разколебало клетви и стремления,изменящо закони, в чийто щитсе притъпяват твърдите решения,уверен само в днешния си ден,недоверчив към всеки по-далечен,защо те лъгах: „Тоя порив в мен?Нима той може да е по-сърдечен?“За възрастен аз взех едно дете,а любовта е детство: ще расте.