Сонети

116

Да не издигам пречки и стенипред брака на сърцата. Обич не етова, което времето мениили със остарелия старее.Любов — това е в бури греещ знак,негаснещ и в мъглите, вечно зримазвезда е тя за бродещия в мрак,чиято стойност е неизмерима.На времето не е играчка тя.И нека то коси със сърп цветятаот нашите чела, страни, уста —тя трае вечно, преко времената.Ако това тъй само ми се струва,ни моят стих, ни обич съществува.

117

Вини ме в туй: че бях скъперник паки пак останах задължен безкрайно.Забравих те, напусках твоя праг,със който съм обвързан всеотдайно.На друг отдавах твоите часове,лишавах те от моята сърдечности тласкан от насрещни ветрове,изчезвах без следа за цяла вечност.На блюдо греховете ми сложии моите неволни грешки; с огледна сторения грях ме накажи.Не ме убивай само с този поглед!Виновен съм. Грехът ми е безмерен.Но той показва колко ти си верен.

118

Вкуса си дразним със горчиви билки,при болест пием същата трева.От болести се пазиме с горчилки,нарочно боледувайки с това.Макар преситен с твоето внимание,и аз изострих своя глад така.И сам си причиних едно страдание.и то бидейки здрав и на крака.Но бит от мойте собствени коварстваи тая ми измислена беда,аз заболях и всякакви лекарствазагълтах в своя собствена вреда.И аз разбрах, че моето лечениеми носи смърт, но не и облекчение.

119

Сълзи ли пих от морските сирени,отрова ли, какъв е този ад?Ту падам в мрак, ту грее лъч във мене,ту губя пак, преди да съм богат.Какво сгреших през своите честити,блажени дни, незнаещи тъга,та в треската от тъмните орбитиочите ми изскочиха сега?О, благотворно зло! И най-добротовъв още по-добро превръщаш ти;И мъртвата любов и тя чрез злотовъзкръсва, хубавее и цъфти.Тъй аз напускам този ад зад менне обеднял, а пак обогатен.

120

Че ти бе зъл, туй ползва мен самия.Веднъж ранен, аз трябва този пътпод своята вина да се превия,ако не съм от камък, а от плът.И ако като мене те потресеизмяната, то в теб е ад, нали?Как болката, която ми нанесе,не ме подсети колко те боли?Как тази нощ на скръб не ми припомникакво изстрадах аз, за да ти дам,тъй както ти, от сълзите си скромни,лекуващи скръбта като балсам;Рани ме ти и аз ти отплатих.Прости сега тъй, както ти простих.