Съпруга на убиец

Седеше на дивана в жилището си, пиеше бира на малки глътки и гледаше бейзболен мач, но всъщност не обръщаше внимание на играта, все едно че телевизорът не е пуснат. Единственото, което обсеби мислите му, беше следващият дом, следващата спалня, обляна в кръв, следващото дете, на което ще се наложи да каже, че родителите му са мъртви…

Болдуин добре помнеше момента, когато разбра, че майка му е мъртва. Детективът в участъка, където чакаше баща му да го вземе, каза, че било нещастен случай. Че приятелят ѝ Феликс я видял да се спъва и да пада по стълбите за мазето, защото била пияна. Детективът добави, че съжалява и след това остави Болдуин сам в стая без прозорци.

Не беше нещастен случай. Макар и едва седемгодишен тогава, Болдуин помнеше, че Феликс крещеше по майка му, че ще я убие, ако не си затвори устата и не се държи с уважение към него. Болдуин не си спомняше за какво са се скарали, но мислеше, че е свързано с факта, че Феликс е безработен и разчиташе на майка му за храна и подслон.

Преди баща му да го вземе, Болдуин видя Феликс да излиза от участъка. Двамата се втренчиха един в друг и между тях премина разбиране: Феликс уби майка му и Болдуин го знаеше.

Постъпи на работа в полицията на Сан Франциско веднага след Военноморския флот и само три години по-късно стана детектив. Първата му работа като детектив беше да извади случая на майка си от архивите и да работи върху него нощем и през уикендите. Но преди Болдуин да има възможност да направи нещо, Феликс умря, докато шофирал пиян. Колата му излязла от пътя и се разбила в пропаст. Болдуин отиде да го види в моргата. Кожата на Феликс беше бяла като мрамор, а устните му имаха цвета на син тебешир. Болдуин се наведе към ухото му и прошепна: „Да гориш в ада, боклук!“.

Взе шишенцето с хидрокодон и глътна две хапчета.

Някой почука на външната врата. Болдуин пъхна шишенцето с хапчетата под една възглавница и отиде да отвори вратата. На прага стоеше Ярдли. Тя рядко разкриваше какво мисли, все едно дали чрез езика на тялото си, или по изражението на лицето — нещо, което Болдуин просто беше обучен да търси. Запита се дали Ярдли винаги е била такава, или това е защитен механизъм, който е разработила след историята с Еди Кал. Дразнеше се, че не може да отгатне мислите ѝ, както правеше с повечето други хора.

— Здравей — каза Болдуин.

— Ти си лъжец и вече не ти вярвам — заяви Ярдли. — Не искам да работя по този случай с теб, намери си друг наблюдаващ прокурор.

Тя се обърна и тръгна по алеята за коли.

— Джес, почакай! Чакай!

Той хукна и застана пред нея.

— Моля те, би ли почакала?

Ярдли спря.

— Ходих при него, Кейсън.

— О!

— О? Само това ли ще кажеш? О? — Тя поклати глава. — Много съм глупава. Когато ти се появи в съдебната зала, помислих, че наистина искаш помощта ми, а ти всъщност си искал неговата помощ и той ти е отказал. Затова си решил, че бившата съпруга може да го умилостиви и да го убеди да се разприказва. Знаел си, че за мен ще бъде болезнено, но въпреки това ме използва, за да го накарам да ни помогне.

— Джес, не е така.

— Наистина ли ще ме излъжеш пак?

— Не лъжа. Еди Кал не ми отказа, съгласи се да помогне, но заяви, че ще го направи само ако ти участваш.

Ярдли отново поклати глава и се загледа в преминаващите коли.

— Защо не ми каза?

— Знаех, че ще откажеш.

— Ти съсипа взаимоотношенията ни и всички бъдещи случаи, по които бихме могли да работим само заради този случай? За да накараш Еди Кал да ти помогне? Между другото, той не помага на никого. Прави го, защото се забавлява. Ще си играе с теб, докато му омръзне или докато го екзекутират, и ти няма да си по-близо до залавянето на убиеца на тези хора.

— Трябва да опитам, обаче.

— Защо? Работил си и върху по-трудни случаи от този, без да ти мигне окото.

Двамата стояха до колата ѝ. Върху страничното огледало беше засъхнал прахоляк и Болдуин го избърса с палец.

— Разговарях с децата на съпрузите Дийн. И преди съм казвал на родители, че децата им са мъртви, но никога обратното. В очите им видях нещо, каквото никога не бях виждал — случилото се ги е прекършило завинаги. Те току-що започват живота си, а вече са сломени заради един изверг, който не може да се контролира. — Болдуин замълча за момент. — Някога някой трябваше да каже и на мен същото.

— Съжалявам, че си го преживял, Кейсън, наистина. Но ако видя името ти в някой бъдещ случай, ще се оправдая с конфликт на интереси и ще го дам на друг прокурор.

— Разбирам.

— Кога се досети, че става въпрос за имитатор?

— Аз… Ами… веднага. Със съпрузите Дийн. Отидох при Еди няколко вечери след това.

Ярдли извади ключовете за колата от чантата си.

— Искам да се прибера у дома, моля те, дръпни се.