Съпруга на убиец

— Ще има още убийства, Джес. Еди може да ни помогне, той не е разказал на никого какво точно е направил и защо, дори и на адвокатите си. Нямаме представа как избира жертвите. Ами ако Еди има прозрения? Ами ако знае как ги избира и този убиец? По дяволите, ами ако знае кой е имитаторът? Не искам да видя още една окървавена съпружеска двойка в леглото и да знам, че не съм направил всичко възможно, за да спра убиеца. Искаш да сложиш край на взаимоотношенията? Добре, разбирам. Но ми помогни за последен път, помогни ми да заловя убиеца. Не мога да го направя без теб, Джес. Не и докато той не допусне грешка, а кой знае кога ще се случи. Колко двойки ще убие дотогава? Три? Осем? Девет? Двайсет? Колко души ще загубят животи си, докато ти вдигнеш телефона, обадиш ми се и кажеш: Сгреших. Ще помогна. Помогни ми сега, Джес. — Болдуин застана близо до нея. — Не искам да казвам на още деца, че родителите им са мъртви.

Ярдли въздъхна продължително и когато заговори, Болдуин разбра, че я е убедил. Това беше една от ползите на разбирателството помежду им.

— Еди иска сделка в замяна на помощта си. Не иска да ми каже каква, но съм сигурна, че никой от нас няма да я хареса.

17.

Напоследък Тара се съпротивляваше срещу семейните вечери, но Ярдли настоя днес тримата да вечерят заедно. Знаеше, че това ѝ е необходимо след посещението при Еди Кал. Отчаяно искаше да вдъхне на себе си и на дъщеря си усещане за нормален семеен живот.

Когато Ярдли влезе в къщата, Уесли беше в кухнята, повдигна озадачено вежди и се приготви да каже нещо, сякаш да я предупреди, но в същия момент вратата на стаята на Тара се отвори и оттам излезе Кевин. Слабо момче с толкова бледа кожа, че чак имаше зеленикав оттенък, и постоянно носеше сива плетена шапка на главата си, независимо от температурата навън. Миришеше на марихуана и очите му бяха кървясали от наскорошна употреба.

— Здравей, мамо — изкикоти се Тара.

Гневът на Ярдли измести всякаква разумна мисъл.

— В дома ми? — Тя се приближи до Кевин. — Идваш надрусан в дома ми и в стаята на дъщеря ми, докато не съм вкъщи?

— Хей, Джесика, успокой се, аз само…

— Махай се!

— Мамо!

— Махай се, Кевин! Или ще се обадя на полицията да те изкара от тук.

Той се ухили самодоволно, вдигна два пръста в знака на победата — „V“ — към Тара, мина покрай Ярдли и излезе.

— Мамо, как можа да ме поставиш в такова неудобно положение?

— Няма да го видиш повече, Тара, никога! Скъсваш с него!

— Не можеш да ме накараш да го направя!

— Ти беше наказана и не ме послуша, а после си го поканила в дома ми, докато е надрусан. Между другото, как си го извикала? Ти нямаш телефон.

Тара поклати глава.

— Това са глупости.

Ярдли пристъпи към дъщеря си и се вгледа в зениците ѝ.

— Няма да се виждаш с него, ясно ли е? Или следващата ми стъпка ще бъде да те изтегля от училище и да те обучавам вкъщи!

Тара се засмя.

— Да бе, че кога си вкъщи, за да прекарваш време с мен?

Думите ѝ пронизаха Ярдли като кама.

— Не искам да се караме, Тара, няма да се срещаш с него. Точка по въпроса.

Тара се опита да мине покрай нея, но Ярдли я бутна назад.

Уесли се приближи до тях.

— Дами, хайде да…

— Това не е твоя работа, лайно такова!

— Тара! — изкрещя Ярдли.

Лицето на Тара пламна от гняв. Безпомощен гняв. Гневът на дете, което знае, че все още няма властта да противоречи на родителите си и затова трябва да нанесе колкото може повече разрушения в безсилната си ярост.

— Отивам да живея с него, баща му каза, че може.

— Ще накарам да го арестуват за отвличане.

— Джес, това не е… — тихо каза Уесли.

— Не можеш да ме спреш!

Тара се втурна ядосано към външната врата, блъсна настрана Уесли и изтърча навън. Ярдли хукна след нея и я видя, че бяга в нощта.

— Тара! Върни се! Веднага!

Ярдли закри с ръка лицето си, опитвайки да успокои сърцето си. Уесли излезе и застана зад нея.

— Изпий чаша вино на балкона и опитай да се отпуснеш, аз ще отида да я доведа.

— Не, аз трябва да отида.

— Ще бъде по-лошо, повярвай ми. Аз ще отида, ти само опитай да се отпуснеш.

Уесли обу чехли и изкара колата от гаража.

* * *

След около час Уесли и Тара се върнаха. Ярдли седеше на балкона, гледаше звездите и пиеше студен чай „Лонг Айлънд“, но с повечко джин. Мислеше за миналото, когато Тара беше още малко момиченце. Ярдли смяташе, че това е най-трудният период да бъдеш родител, Тара беше безпомощна и се нуждаеше от нея за всичко. В края на всеки ден, особено когато работеше на пълен работен ден, за да се издържат, и следваше право, Ярдли имаше чувството, че ще се строполи на земята и повече няма да стане.

Тогава нямаше представа, че ще си спомня онези времена като най-хубавите и сега се запита как са се изнизали толкова бързо, като песъчинки в пясъчен часовник.

Уесли седна до нея.

— Добре ли е Тара?

— Всичко ще бъде наред, нормален тийнейджърски изблик на гняв, Джесика, непрекъснато го виждам в кантората. Само че в този случай Тара е късметлийка, понеже има майка като теб, която държи на нея и я обича. — Той отпи от питието ѝ и попита: — Това чист джин ли е?

— Исках нещо по-силно от вино.