Съпруга на убиец

Кал застана в дневната и я огледа. Над камината имаше снимка, която беше увеличена и поставена върху платно — съпрузите Олсън и шестмесечният Айзак, седнал между усмихнатите си родители, а очите му блестяха от почуда. Кал се втренчи в снимката и после каза:

— Бих искал да видя задния двор, моля.

Тръгнаха по коридора и излязоха през задната врата. Ярдли не беше ходила в задния двор. Оказа се голям, с изкуствена трева и малък детски кът в ъгъла. До оградата растяха палми и тъмнозелените им листа надвисваха в имота на съседите.

— Грешиш, агент Болдуин — рече Кал.

— За какво?

— Убиецът не е чакал в гаража, нито в мокрото помещение. Той е искал да ги наблюдава. Да ги гледа такива, каквито са в нормалния живот. Било е вълнуващо, нали? Да знаеш, че скоро ще умрат, а те да нямат и представа. Вероятно се е забавлявал, докато ги е гледал как се смеят и ядат, без да знаят, че това е последната им вечеря заедно. — Кал вдигна окованите си ръце и посочи към детския кът. — Ако се е скрил там и е приведен, мястото е идеално. Преградено е от три страни, стига да не излезе някой. И да търси, пак няма да го видят. И дори тогава може да прескочи оградата. Ако случайно го арестуват, той просто ще е влязъл в чужд имот и може да се оправдае, че не си е изпил лекарството за днес и се е объркал, и после да избере друго семейство.

Болдуин се втренчи в детския кът.

— Защо мислиш, че това е по-вероятно, отколкото да е чакал вътре в къщата?

— Защото той би направил така — отговори вместо него Ярдли.

Кал я погледна и усмивката на лицето му показа, че тя е права.

— А как е влязъл в къщата от гаража? — попита Болдуин.

— Не знам, по мое време нямаше много аларми. Убиецът сигурно има технически познания, които му позволяват да ги преодолява.

— Но той е включил алармата на предната врата. Защо да го прави, когато не е необходимо?

— Може да му е харесвало да вижда как жената се страхува. Сигурно е забавно да гледаш как се включва аларма и последвалия хаос, нали? Да видиш страха в очите на Обри Олсън… Вероятно се е възбудил и сексуално.

На Ярдли не ѝ хареса, че Кал изрече името на Обри.

— Бих искал да видя спалнята, моля.

Върнаха се в къщата, а надзирателят държеше Кал за ръката. Отвориха вратата на спалнята и Болдуин светна лампите. Кал застана неподвижно и се втренчи в петната кръв, сякаш гледа скулптура в музей, привлякла окото му. Пристъпи към леглото, протегна ръка и докосна матрака.

— Не пипай нищо — предупреди го Болдуин.

Кал дръпна ръката си, а после затвори очи и вдъхна въздуха няколко пъти. Ярдли се запита дали долавя мириса на кръв, който се беше задържал във въздуха като тънка мъгла.

— Не включихте докладите от аутопсията в документите, които ми дадохте — рече Кал. — Съпругът опитал ли е да се бори? Има ли наранявания по ръцете и раменете?

— Да.

Еди кимна.

— Убиецът е прерязал първо неговото гърло и после е събудил жената, за да гледа как съпругът ѝ умира.

Патологът беше на същото мнение.

— Вече знаем това — каза Ярдли. — Не ми даваш нищо полезно.

— Ами това? Убиецът е сложил нещо на устата ѝ, за да не събуди детето.

— Не открихме следи около устата ѝ — обади се Ортис.

— Не, няма да откриете, ако е използвано нещо меко. Предполагам, дамско бельо.

Болдуин и Ортис се спогледаха и Ярдли разбра, че те не са проверили за следи всичкото бельо на Обри.

Кал се обърна към Болдуин.

— Няма да го заловите, той има твърде много опит. Вероятно е детектив или дори бивш агент на ФБР. Някой, който може би е уволнен заради психични проблеми.

Ярдли беше помислила същото, но не каза на никого, и се почувства неудобно, че с Кал разсъждават по сходен начин. Когато бяха женени, понякога единият довършваше изреченията на другия, и тази мисъл я накара да потрепери.

— Това би ти харесало, нали? — попита Болдуин. — Да ни настроиш един срещу друг и после да се скъсаш от смях.

— Проверете бельото ѝ, копринени шалове, чорапи, такива неща. И отидете в детския кът и го претърсете. После ми кажете какво сте открили.

Болдуин кимна на надзирателя, който заедно с Ортис изведе Кал. Ярдли и Болдуин останаха в спалнята.

Болдуин се втренчи в тъмнокафявите петна върху леглото.

— Не сте проверили бельото, нали? — попита Ярдли.

— Криминалистите претърсиха чекмеджетата, но не взеха проби за анализ на ДНК. Нямаме причина да смятаме, че устата на Обри е била запушена, и дори да е било така, убийците обикновено си носят кърпа или друго. Но Кал греши, ако наистина е използвал нещо, за да запуши устата ѝ, извършителят е умен и го е взел със себе си. — Болдуин издърпа чекмеджето на тоалетката и огледа бельото на Обри Олсън. — Мисля, че Кал знае кой е убиецът, Джес. Няма нищо подозрително в дневника на посетителите в затвора, нито в кореспонденцията му… но мисля, че той знае. Чувствам го. Един имитатор не само би копирал престъпленията му; той би искал да достигне до Еди и да получи одобрението му. И това сигурно е страшно вълнуващо за Еди. Да напусне затвора, да види това… да бъде с теб. Не знам колко дълго ще си играе с нас, преди да ни каже името.