— Ако наистина го знае, няма да го каже. Не и без да поиска нещо в замяна.
— Какво?
— Да не бъде екзекутиран.
Болдуин се намръщи, затвори чекмеджето и погледна Ярдли.
— Нямаме власт над това.
— Еди го знае. Но се надява да има още убийства. В момента никой съдия или политик не би отменил смъртната му присъда, но още няколко убийства биха упражнили натиск върху правилните хора да направят нещо, или обществото ще ги обвини. Еди се надява, че хората във властта ще разберат, че ако го оставят да живее в замяна на помощта му в разследването, ще изберат по-малката от двете злини.
22.
Ярдли беше в кабинета си и пишеше заповед по един случай, когато получи съобщение от Болдуин.
Ярдли се облегна на стола и се замисли какво да отговори. Най-важният въпрос беше защо извършителят не е взел бикините. Повечето сексуални хищници, независимо дали се е състоял сексуален контакт, или не, се нуждаеха от някакъв сувенир, за да изживеят отново тръпката по-късно, бикините изглеждаха идеалната вещ. Ярдли се запита дали изобщо си имат работа със сексуален хищник.
Ярдли излезе от кабинета си и отиде в малката закусвалня, поръча си омлет от белтъци и препечена пшеничена филийка, за да компенсира закуската, която не изяде.
Извади телефона и набра един номер, на който отдавна не се беше обаждала.
— Доктор Сарт — отговори мъжки глас.
— Даниъл, обажда се Джесика Ярдли от прокуратурата.
— Джесика, как си? Радвам се да те чуя.
— Аз също. Надявам се, че моментът не е неудобен.
— Съвсем не, в почивка съм между лекции. Как са нещата при теб?
Въпреки че се интересуваше от сексуални отклонения, особено свързаните с насилие, Сарт нито веднъж не я попита за Кал или за времето ѝ с него, и Ярдли му беше признателна за тази деликатност.
— Добре съм, отглеждам дъщеря тийнейджърка, затова можеш да си представиш какво е.
— Отгледал съм три! Обещавам ти, че когато се изнесат от дома и осъзнаят колко трудно е да живеят сами, започват да те ценят повече.
— Ами, ще видим, тя е много по-интелигентна от мен, може да преуспее без много усилия и да гледа с пренебрежение на факта, че аз трябваше да работя усилено през цялото време. Все едно, предполагам, че знаеш, че участвам в разследването с агент Болдуин?
— Да, зная.
— Кейсън е убеден, че Еди Кал знае кой е имитаторът. Прегледах списъка с посетителите на Еди през последните четиринайсет години. Посещавали са го само учени и журналисти и е получавал писма предимно от неуравновесени хора, които са искали да се сближат с него като със сродна душа.
— Това е съвсем обичайно за серийните убийци от този тип, особено за по-привлекателните като Еди Кал или Тед Бънди.
— Не се съмнявам, но се нуждая от по-задълбочено тълкуване защо той е казал, че ще помогне само ако аз участвам в разследването. Искам да разбера какво иска от мен и дали наистина знае кой е имитаторът.
— Какво ти казва интуицията?
Ярдли отдалечи телефона от ухото си, когато сервитьорката донесе храната, и ѝ благодари.
— Интуицията ми казва, че Еди иска да ме нарани и че не знае нищо.
— Сигурна ли си, че искаш да обсъждаш това, Джесика?
— Знам, че си любопитен, но нарочно не ме питаш нищо, и съм ти много, много благодарна. Мисля обаче, че съм стигнала до точката, когато се нуждая от помощ. Чувствам се… Не знам. Някак объркана в негово присъствие, предполагам, ако това е правилната дума. Не знам какво иска Еди и се страхувам, че той възнамерява да нарани мен или дъщеря ми.
— Възможно е това да е мотивът му. Според историята му, Еди Кал е сексуален садист още от късните си тийнейджърски години. Предполагам обаче, че с теб не се е държал агресивно.
— Защо мислиш така?
— Манипулираше ли те психически по време на брака ви? Малтретирал ли те е физически или сексуално?
— Не.
— Нито веднъж?
— Нито веднъж. Не си спомням дори да ми е повишавал тон, затова и арестът му донякъде ми изглеждаше сюрреалистичен.
— Ако искаш мнението ми, мисля, че той е манипулатор, иска да спечели нещо, защото екзекуцията му наближава. По всяка вероятност не знае нищо за новите престъпления и се надява да сключи сделка, преди ти да го осъзнаеш.
— Еди, изглежда, има по-задълбочен поглед върху новите убийства. Той каза, че извършителят е запушвал устата на жените, за да не събудят децата. Кейсън даде за анализ бикините на Обри Олсън и по тях откриха нейна слюнка и кръв на съпруга ѝ. Как мислиш, защо имитаторът не е взел бельото? Струва ми се, че бикините са идеален сувенир.
— Може да е взел нещо друго. Някои убийци, особено когато са в дома на жертвата нощем и не се страхуват, че ще ги открият, обичат да заснемат на видео нападенията си.