Съпруга на убиец

Ярдли обясни всичко и на Болдуин, когато дойде да я види как е, а Болдуин изпрати двама агенти близо до дома на Дъстин Уотсън да наблюдават кой влиза и излиза.

— Ако той излезе и в къщата няма никой — каза ѝ Болдуин, — може да имам време да вляза вътре и да претърся жилището. Но нямаме достатъчно основания за съдебна заповед.

Гледаха се един друг с негласна решителност.

Ярдли кимна и той тръгна, без да пророни нито дума.

Не я свърташе вкъщи. Облече клина за йога и тениска.

— Излизам.

— Къде отиваш? — попита Уесли.

— Смятам да се разходя. Ще се побъркам, ако само седя тук между стените.

— Ще дойда с теб.

— Не, искам да бъда сама.

Въпреки че слънцето залязваше, навън все още беше топло и Ярдли усети горещината, която се излъчваше от настилката на алеята за коли. Пощенската кутия изискваше код, Ярдли въведе числата и извади два плика. Единият съдържаше извлечение от здравната ѝ осигуровка за терапевтичните сеанси. Другият беше обикновен бял плик без обратен адрес.

Ярдли измъкна писмото и когато прочете първите няколко думи, устата ѝ пресъхна и косъмчетата на врата ѝ настръхнаха.

* * *

Криминалистите от екипа на ФБР дойдоха да вземат писмото. В момента в дома на Ярдли шетаха няколко криминалисти. Тя стоеше на предната веранда и ги гледаше как взимат плика с малки неръждаеми стоманени пинсети и го слагат в пликче за веществени доказателства.

Болдуин крачеше по моравата и говореше по телефона с лабораторията по трасология във Вашингтон. Той приключи, приближи се до Ярдли и попита:

— Добре ли си?

Тя беше обвила с ръце тялото си, но не защото ѝ е студено, а защото не беше сигурна дали ръцете ѝ не треперят, а не искаше никой да види.

— Той я е… — Думите не се отрониха от устата ѝ. Бяха твърде ужасяващи и тялото ѝ сякаш ги отхвърляше, отказваше да ги изрече от страх да не се сбъднат.

— Не я е отвлякъл — прекъсна я Болдуин. — Бягството на Тара и получаването на това писмо са две несвързани помежду си събития, които се случиха скоро едно след друго. Ти каза, че Тара вероятно се е измъкнала снощи. Не е имал достатъчно време да изпрати писмото.

— Освен ако не я е отвлякъл и в същото време не е пуснал писмото в кутията, все едно е дошло по пощата.

— Съмнявам се, но ще накарам Оскар да провери в пощенската станция за всеки случай. Скоро ще разберем. Пък и как би отворил пощенската ти кутия, когато не знае кода?

Ярдли гледаше как един криминалист с лилави латексови ръкавици си сложи дебели черни очила и прокара топлинна лампа над пощенската кутия, а в главата ѝ се въртяха думите от писмото.

Много съм щастлив, че проявявате интерес към работата ми, госпожо Ярдли. Особено много ви интересува семейство Олсън, нали? Щастливо семейство. Представете си шока ѝ, когато първата пръска топла кръв на съпруга ѝ обля лицето ѝ. Иска ми се да го бяхте видели заедно с мен.

Горещи поздрави.

Думите Горещи поздрави смразиха сърцето ѝ. Никой, освен надзирателя в затвора, който преглеждаше входящите имейли, Болдуин, Ортис, Нюхол и Ярдли не беше чел имейла до Еди Кал. Никой не знаеше, че имитаторът е използвал този израз в края на имейла.

Уесли излезе от къщата.

— Може да отидем в моя апартамент, докато го заловят. Първо ще трябва да повикам фирма да го почисти и подготви, но това не би трябвало да е проблем. Има много място.

Ярдли поклати глава.

— Тара може да се върне. Аз трябва да съм тук.

— Джесика…

— Не, няма да напусна. Това е моят дом. Но ти отиди, тази битка не е твоя и няма причина да се излагаш на опасност.

Уесли се втренчи в нея и тя разбра, че го е обидила.

— Това беше гадно — каза той и се върна в къщата.

— Не може да стоиш тук сама — рече Болдуин. — Хубаво е, че Уесли е тук.

— Да, не знам защо го казах. Само… реакция, предполагам.

— Мисля, че е най-добре да има патрулиращ полицай тук през нощта. Ако полицията на Лас Вегас не изпрати някого, ще взема човек от ФБР.

— Не, ако искаш да помогнеш, намери Тара! Вложи всичките си ресурси в издирването ѝ.

Болдуин сложи ръце на кръста и погледна през рамо към двама криминалисти, които се кикотеха за нещо. Те видяха, че ги гледа и млъкнаха.

— Кейсън?

— Да?

— Той ме е нарекъл „госпожо Ярдли“ в писмото. Само един човек ме нарича така.

Болдуин се втренчи в нея. Очевидно разбра за кого говори Ярдли.

И този човек се вместваше в профила на неизвестния извършител. Имаше компютърни и криминалистични познания. Човек, който беше в идеална позиция да набеди Остин Кетнър.

Болдуин набра номер на мобилния си телефон, без да откъсва очи от Ярдли.

— Грег — каза той, — обажда се Кейсън Болдуин. Дължа ти вечеря за помощта с лаптопа на Остин Кетнър и в момента съм свободен. Обади ми се. — Той затвори. — Отивам в дома му. Ако е той, Джес, ако е един от нас, не знам какво ще правя.

— Веднага ми изпрати съобщение, ако…

— Разбира се.