Съпруга на убиец

На другата сутрин Ярдли говори двайсет минути по телефона с Тара. В гласа на дъщеря ѝ звучеше вълнение и чувство на оптимизъм, каквито Ярдли не беше долавяла отдавна. Тара се учеше да язди и вече можеше да накара коня да прескочи препятствие на малкия плац в ранчото. Беше се научила да стреля с пушка и днес дядо ѝ щеше да я учи да стреля с лък.

Това беше драстично преобразяване от сприхава тийнейджърка в млада жена, която все повече звучеше като готова да е самостоятелна. И въпреки че Тара беше гениална и ученето и рисуването ѝ се отдаваха лесно, физическите умения явно бяха предизвикателство за нея и промяната ѝ доставяше удоволствие.

От момента, в който се роди Тара, Ярдли се тревожеше какво ще стане, ако се срещне с баща си, ако се поддаде на чара му или намрази майка си. Срещата им обаче, изглежда, я беше освободила от сянката, която се беше вкопчила в душата ѝ. Когато Стивън повдигна въпроса за вероятността Тара да гостува на баба си и дядо си, Ярдли веднага се съгласи.

— Забрави Уесли, забрави цялото това скапано място — каза ѝ Тара по телефона. — Ела тук и нека живеем в ранчото. Ти си много умна. Веднага можеш да станеш прокурор тук.

Ярдли се усмихна.

— Скоро ще дойда при теб, миличка. Слушай баба си и дядо си и се дръж добре.

След малко се обади Стивън.

— Ела веднага, щом можеш. Винаги има място за теб тук, Джесика. Това е и твой дом.

— Благодаря ти, и благодаря, че се грижите за Тара. Ако делото се обърка… ако Уесли бъде освободен… Тара не бива да е тук.

— Направи каквото е необходимо — каза Стивън. — Ние ще те подкрепим, когато се нуждаеш от нас.

После затвориха телефона. Ярдли се изкъпа, преоблече се и отиде в съдебната палата.

Болдуин стоеше в коридора и я чакаше. Наобиколиха я тълпа папараци, които крещяха въпроси и завираха диктофони в лицето ѝ. Един мъж я попита дали е фенка на серийни убийци и другите се изсмяха. Ярдли си проправи път между тях, без да пророни нито дума.

— Добре ли си? — попита Болдуин, когато минаха през първите двойни врати към съдебната зала.

— Добре съм, Кейсън.

— За малко не скочих да фрасна Уесли в лицето, докато дрънкаше онези тъпотии във встъпителната си реч.

Ярдли нежно докосна ръката му, за да покаже, че му е признателна.

— Не хаби енергия да се тревожиш за това. Нека просто си свършим работата.

Първият свидетел беше пенсионираният детектив Томас Шели от полицията на Лас Вегас, едър мъж с костюм, който не му е съвсем по мярка, вървеше с изправен гръб и вид на професионален свидетел. Докато Тим го разпитваше, Томас Шели обясни при какви обстоятелства е бил открит трупът на Джордан Русо, от координатите до състоянието на останките, следвайки хронологията, откакто Джордан беше видяна за последен път в деня на изчезването ѝ.

Ярдли поглеждаше от време на време Уесли, без да обръща глава. Беше преплел пръсти пред себе си и приковал очи в детектива, без да мигне. Досега не беше възразил нито веднъж срещу въпросите на Тим или отговорите на Шели, но на масата пред него имаше папка с листове. Ярдли не се съмняваше, че съдържанието на папката не е добро за обвинението.

Тим обяви, че няма повече въпроси и седна. Уесли стана, отиде на катедрата и се вгледа в детектив Томас Шели.

— Добро утро — каза той.

— Добро утро.

— Детектив, вие пропуснахте малка част от вашата биография, нали? Работили сте в Пътната полиция на Невада.

— Да, само осем месеца, преди да бъда назначен в полицията на Лас Вегас.

— Защо напуснахте Пътна полиция?

— Исках да напредна в кариерата. Завършил съм наказателно право и исках да стана детектив, а Пътната полиция не предоставя такава възможност.

— Дружеско ли беше напускането ви?

Томас Шели преглътна. Ярдли присви очи, когато осъзна какво предстои. Тим си водеше записки и добавяше и зачеркваше въпроси, които да зададе на следващите свидетели.

— Да, дружеско беше.

— Интересно — каза Уесли и взе папката от масата на защитата. — Тук имам препис от дело, което сте водили, докато сте били в Пътната полиция, „Щатът срещу Майлър“. Помните ли го?

Детективът не отговори. Уесли сложи на масата на обвинението копие на преписа от десетина страници. Тим остави писалката и ги прелисти. Ярдли се опита да ги прочете над рамото му.

— Майлър е бил заподозрян в шофиране в нетрезво състояние, когато вие сте го спрели, нали така?

— Да.

— Заповядали сте му да слезе от колата и да извърши полеви тестове за трезвеност и сте му направили проверка за алкохол, които са показали доказателство за нарушение.

— Да.

— Почитаеми съдия, може ли да се приближа до свидетеля?

Агби се поколеба и погледна федералните маршали, които без да се набиват на очи, пристъпиха по-близо до свидетелската скамейка.

— Може, защитник.

Уесли си сложи очилата и занесе преписа на детектива.

— По време на съдебния процес адвокатът на господин Майлър е внесъл искова молба да се отхвърлят доказателствата въз основа на липса на основателно съмнение, нали така?

— Да.