Съпруга на убиец

— Може ли да се приближа до свидетелската скамейка? — смирено попита той.

— Разбира се.

Уесли даде копие на съдията. Ярдли не беше чела това дело. Изглежда, беше някакво малко известно дело от 1977 година, но Уесли беше включил проучване, което разкриваше, че решението му не е било отхвърлено от никой съд и все още има законова сила.

Отбелязаните секции изясняваха, че на Уесли му е позволено да задава въпроси и че свидетел, позоваващ се на Петата поправка, трябва да я повтори и потвърди за всеки отделен въпрос. Ярдли беше сигурна, че и Тим не е чел това дело.

— Господин Джефрис, имате ли да кажете нещо? — попита съдия Агби.

— Бих искал възможност да се запозная с това.

Агби, вероятно неволно, леко се усмихна.

— Откровено казано, и аз не съм чувала за това дело, затова, моля ви, дайте ми малко време.

Съдията се обърна към компютъра си. Ярдли наблюдаваше Уесли, който се беше облегнал на катедрата. Детектив Шели пи вода от пластмасова чаша и непрекъснато бършеше потта по врата си с хартиени кърпички. Тим хапеше писалката си толкова силно, че оставяше резки.

— Изглежда, в момента законът е такъв — каза след пет минути съдия Агби. — Ще разреша този ред на задаване на въпроси. Може да продължите със свидетеля, господин Пол.

Томас Шели беше пребледнял като призрак. Потта образува огромни капки по челото му и се стичаше по лицето му, изпъстряше спортното му сако с мокри кръгчета. Той извади още хартиени кърпи от кутията на свидетелската скамейка и си избърса врата.

— Какво получихте за това, че дадохте на госпожа Ярдли доказателства, които да подхвърли сред моите неща?

— Позовавам се на правото си според Петата поправка да запазя мълчание.

— Тя заплаши ли ви?

— Позовавам се на правото си според Петата поправка да запазя мълчание.

— Държеше ли ви с нещо госпожа Ярдли? Лъгали сте и в други дела и тя го е открила?

— Позовавам се на правото си според Петата поправка да запазя мълчание.

Уесли продължи така десетина минути. Ярдли погледна съдебните заседатели. Те вече бяха престанали да внимават. Бяха взели решение — или вярват на Уесли, че Шели е лъжец, който е работил с нея, за да го набеди, или мислят, че трябва да отхвърлят всичко, казано от детектива, но че той е отишъл твърде далеч и се е забъркал в заговор. Единственото, в което беше убедена, е, че човек никога не може да е сигурен какво мислят съдебните заседатели.

66.

Когато съдебното заседание свърши в онзи ден, Уесли беше успял да направи на глупак всеки свидетел, когото Тим призова. Един детектив от отдел „Убийства“ не можа да обясни какво е „псевдоположителен“ и защо са невалидни свидетелски показания, затова Уесли му го обясни старателно и подробно по начин, срещу който Тим не можа да възрази. По същество изнесе урок за невалидността на свидетелските показания на съдебните заседатели.

Един експерт по доказателства с ДНК трябваше да признае, че ДНК анализът на косата може да идентифицира със сто процента сигурност само от какъв биологичен вид са космите. Колкото до съвпадението на намерената коса с косата на подсъдим или жертва, лабораторията имаше шестнайсет процента псевдоположителни резултати и четиринайсет процента псевдоотрицателни резултати, а Уесли погледна съдебните заседатели и рече:

— Невинни хора, които отиват в затвора, и виновни хора, които се разхождат свободно. Трябва да се запитаме от кой клоунски колеж ФБР е научило това магьосничество.

Показанията на съдебния лекар бяха по-солидни, защото той беше свикнал да бъде в съда и да го разпитва защитата. Тъй като Уесли не оспори нито една от думите му, показанията му продължиха само един час и съдията реши да приключат за деня.

Всички станаха, докато съдебните заседатели излизат, а Тим нареди:

— Събери веществените доказателства и кажи на федералните маршали да ги заключат в стаята на съдебните заседатели. И може да изхвърлиш боклука.

Каза го по такъв начин, сякаш работата на Ярдли беше да разчиства след него.

Едно от нещата, които ѝ беше казал предишният ѝ шеф, беше никога да не разтребва, да не носи разни неща, да не прави копия и да не отговаря на телефона за никого от служителите в прокуратурата, защото ще я възприемат като секретарка и ще се държат с нея като с такава.

Ярдли застана неподвижно за момент, завладяна от дълбок гняв. Наложи се да се подпре на масата, да затвори очи и да си представи хладен поток в зелена гора, ухание на бор и синьо небе. След половин минута отвори очи, събра веществените доказателства и изхвърли картонените чаши и непотребните хартии.

* * *

Големият балкон беше частта от къщата, където Ярдли прекарваше най-много време. Беше широк и дълбок и можеше да побере повече мебели, отколкото беше сложила сега. Привличаше я главно планината. Ярдли я гледаше и си мислеше колко древни са тези земи и как, въпреки че човечеството ги беше обявило за свои, те съществуваха от два милиарда години и щеше да ги има още два милиарда години, дълго след като човечеството изчезне…

На вратата се почука и Ярдли извика:

— Влез.