Съпруга на убиец

— Тичала, отивайки към местна спортна зала. Предполагаме, че Уесли я е качил в колата си някъде по пътя. Улицата от дома ѝ до спортната зала е оживена, не е тясна алея или нещо подобно. Затова е малко вероятно да е била отвлечена насред улицата, без да има свидетели. Тя се е качила в колата доброволно.

— Хм. Доста безразсъдно от негова страна да рискува да го видят с нея в деня на изчезването ѝ, не мислиш ли? Бих описал Уесли с много определения, но безразсъден не е едно от тях, нали?

Сърцето на Ярдли учести ритъма си.

— Не.

Усмивката се завърна на лицето на Кал.

— Уесли ми каза, че през целия си живот е имал само един приятел, Доминик Хил. Съсед, с когото израснал в Лос Анджелис. Дошли тук заедно. Доминик му помогнал с Джордан Русо. Лично аз бих убил Доминик след това. Защо да рискувам да оставям жив някой с такава информация? Но мисля, че Уесли е бил влюбен в него. Или поне така си е мислел.

Ярдли стана, за да си тръгне, и Еди добави:

— На твое място бих побързал. Тъй като съдите Уесли за убийството на Русо, Доминик изведнъж се е превърнал в пречка, а Уесли не постъпва добре с пречките.

* * *

Когато Ярдли пристигна в дома си, всяко мускулче в тялото ѝ пламтеше от умора. Силна умора, която сякаш увисна на врата ѝ като тежка котва и я теглеше надолу. Тя си направи кафе и бързо изпи една чаша.

Седна на стол в домашния кабинет, влезе в базата данни на криминалните досиета и потърси Доминик Хил.

Намери трима с това име, които живееха в Лас Вегас най-малко от двайсет години. Единият беше осемдесетгодишен, а другият — починал. Третият беше по-млад от Уесли две години, лежал в затвора за сексуално нападение. Криминалната му история преди това се състоеше предимно от обвинения във воайорство. Хил влизал в дамски съблекални и снимал голи жени под душа или се криел в пробните на магазини за облекло и снимал с камера жени под завесата.

Еди беше прав — Уесли Пол не би качил в колата си Джордан Русо в деня на изчезването ѝ. Това би било немарливо и щеше да е необходим само един свидетел, който да го идентифицира. Уесли би накарал някой друг да я вземе, докато самият той е някъде на място с много хора, които могат да свидетелстват, че са го видели там по времето, когато е изчезнала Джордан Русо.

В базата данни се появи снимка на Хил. Дебел врат, къса коса, масивна челюст и големи очи. Ярдли погледна часовника на компютъра. Наближаваше два след полунощ. Тя реши да пие още кафе и да стои будна, вместо да се мъчи да заспи. Искаше да хване Доминик Хил рано сутринта, когато той няма да е подготвен.

68.

Съдебното дело беше възобновено в девет сутринта. Ярдли пристигна късно и зае мястото си. Тим не я погледна. Беше подпрял с палци брадичката си и се беше втренчил напред в съдията.

— Очаквах, че ще дойдеш по-рано, за да подредиш нещата — подхвърли той, без да я поглежда.

Ярдли не отговори.

Първият свидетел, когото Тим призова, беше психологът, направил оценка за психическата годност на Уесли, преди да започне процесът.

— Твърдите, че господин Пол е с разсъдъка си и отлично разбира последиците от действията си — каза Тим, след като лекарят един час описва психическата стабилност на Уесли.

— Да — отговори психологът доктор Джарвис, мъж на години, с продълговато лице и с очила. — Той е абсолютно вменяем, без забележими психически разстройства, не и личностни и интелектуални разстройства, които обсъдих преди малко. Не открих дори видима тревожност или депресивни разстройства, което е рядкост, като се има предвид колко много хора страдат от тях.

— С други думи, господин Пол е нормален.

— Няма реална дефиниция на нормален, но разбирам какво искате да кажете. Да, той няма остри психически разстройства, които да го правят неспособен да разбира действията си.

— Благодаря, доктор Джарвис.

Уесли стана и попита:

— Доктор Джарвис, плащат ви триста долара на час за показанията ви днес, нали така?

— Да.

— Вие печелите повече от двеста хиляди долара на година, като летите из страната и давате показания на съдебни процеси, които предизвикват голямо обществено внимание?

— Горе-долу, да.

— Тук сте, защото ви плащат?

— Ами, това не е единствената причина, но да, плащат ми да съм тук.

— Някога давали ли сте показания от страна на подсъдим?

— Не.

— Вие сте били ангажирани от прокуратурата на господин Джефрис и госпожа Ярдли за десетки дела, нали?

— Да.

— Всъщност мисля, че вие и господин Джефрис сте играли голф заедно.

— Да, вярно е.

— Той е ваш приятел.

— Предполагам.

— Ако започнете да губите дела, ако идвате тук и показанията ви започнат да водят до оправдателни присъди, въпреки че ви е приятел, господин Джефрис вероятно няма да ви използва толкова често, нали? Нищо повече освен здрав разум, не бихте ли казали?

— Ами, не знам.

— Ако идвате тук и започнете да прецаквате делата му, мислите ли, че той ще продължи да ви наема? Това ли казвате на съдебните заседатели?

— Не, не, предполагам не.

— Тогава вие, естествено, пак без нищо повече освен здрав разум, бихте искали прокуратурата да надделява в делата, в които давате показания?

— Така или иначе, нямам стимули.