Състояние на страх

— Естествено, че няма да вярва на споразумението от Киото — каза Ан. — Той е маша на индустрията. Представлява интересите на въгледобива и петролната промишленост.

Кенър не каза нищо. Просто й подаде визитката си.

— Институт за анализ на риска — прочете Ан на глас. — Ето нещо ново. Ще го прибавя към списъка си с десни институции под прикритие.

Кенър не каза нищо.

— Защото всичко

това е дезинформация — продължи Ан. — Изследванията, пресконференциите, брошурите, уеб сайтовете, организираните кампании, клеветите на големите пари. От мен да знаете, индустрията получи оргазъм

, когато САЩ не подписа споразумението от Киото.

Кенър потърка брадичката си и не каза нищо. Затова пък Ан не спираше:

— Ние сме най-големият замърсител на света, а правителството ни не прави нищо по въпроса.

Кенър се усмихна мило.

— И сега Съединените щати са международен парий, изолирани от останалия свят и справедливо презирани, защото не подписахме споразумението от Киото за действие срещу един глобален проблем.

Продължи да го дразни в същия дух и накрая, изглежда, на Кенър му писна.

— Разкажете ми за Киото, Ан — каза той. — Защо трябваше да го подпишем?

— Защо ли? Защото имаме моралното задължение да се присъединим към останалия цивилизован свят в съкращаването на емисиите на въглероден двуокис под нивата от 1990-а.

— И какъв би бил ефектът на това споразумение?

— Това целият свят го знае. Това би понижило глобалните температури през 2100 година.

— С колко?

— Не знам накъде биете.

— Не знаете ли? Отговорът е добре известен. Ефектът от Киото би бил намаление с четири стотни от градуса по Целзий през 2100-та година. Четири стотни. Оспорвате ли това заключение?

— Определено. Четири какво? Стотни от градуса? Това е смешно.

— Значи не вярвате, че това ще е резултатът от споразумението от Киото?

— Е, може би защото САЩ така и не го подписаха…

— Не, това би бил ефектът, ако го бяхме подписали. Четири стотни от градуса.

— Не — каза тя и поклати енергично глава. — Това не го вярвам.

— Тази цифра беше публикувана многократно в различни научни списания. Мога да ви дам отпратки34

.

Брадли вдигна чашата си към Ан и каза:

— Този човек е пълен с отпратки, да ти кажа.

— В противовес на празната риторика, да. Такъв съм — каза Кенър и кимна.

Брадли се оригна.

— Четири стотни от градуса? За сто години? Егати глупостите.

— Така изглежда.

— Нали това казах — сопна му се Брадли.

— Но Киото е само първата стъпка — каза Ан, — и точно това е важното. Защото ако вярвате в предпазния принцип, както вярвам аз…

— Не знаех, че целта на Киото е да направи първата стъпка — каза Кенър. — Мислех, че целта му е да намали глобалното затопляне.

— Е, така е.

— Тогава защо да се подписва споразумение, което няма да постигне целта си? Което на практика няма да доведе до никакъв резултат?

— Това е първа стъпка, както казах.

— Кажете ми — вярвате ли, че е възможно

да се намали количеството на въглеродния двуокис?

— Разбира се. Има толкова много видове алтернативни енергийни източници, които само чакат да бъдат въведени в практиката. Слънчевата енергия, вятърната, геотермалната, от обработката на отпадъци…

— Том Уигли и екип от седемнайсет учени и инженери от целия свят направиха внимателно проучване и стигнаха до заключението, че не е възможно. Докладът им беше публикуван не къде да е, а в „Сайънс“. Казват, че не съществува позната технология, способна да намали емисиите на въглероден двуокис или дори да ги задържи на нива многократно по-високи от днешните. Правят извода, че слънчевата, вятърната и дори ядрената енергия няма да са достатъчни да се разреши проблемът. Казват, че е необходима една напълно нова и неоткрита още технология35.

— Това е безумно — каза Ан. — Амъри Ловинс обясни всичко още преди двайсет години. Слънчева и вятърна енергия, опазване на околната среда, енергийна ефективност. Никакъв проблем.

— Очевидно има проблем. Ловинс предсказа, че до двехилядната година трийсет и пет процента от енергията на САЩ ще идва от алтернативни източници. В действителност процентите са шест.

— Защото няма достатъчно субсидии.

— Нито една страна по света не произвежда трийсет и пет процента възстановима енергия, Ан.

— Но страни като Япония се справят много по-добре от нас.

— В Япония възстановимата енергия е пет процента. В Германия — пет процента. В Англия — два.

— Дания.

— Осем.

— Е — каза тя, — това значи само, че имаме още да работим по въпроса.

— Безспорно. Вятърните комплекси насичат птиците на парчета, така че може би няма да станат особено популярни. Но слънчевите панели биха свършили работа. Безшумни, ефективни…

— Слънчевата енергия е нещо велико — каза тя.

— Да — каза Кенър. — И ни трябват само около двайсет и седем хиляди квадратни километра панели. Покрием ли щат Масачузетс със слънчеви панели, и готово. Разбира се, до 2050-а енергийните ни нужди ще се утроят, така че Ню Йорк може би ще е по-подходящ.

— Или Тексас. Кой ли се интересува от Тексас — каза Ан.