Състояние на страх

— През цялото време се тюхкаме за цунамито, което ще тръгне към калифорнийския бряг. Само че свлачището ще засмуче вода надолу, нали? Която след това ще се издигне. Това е все едно да пуснеш това камъче в ей тази локва. — Той пусна едно камъче в калната локва в краката им. — И вълната, която камъчето предизвиква… е като окръжност.

— Отива във всички посоки…

— О, не! — промълви Сара.

— О, да. Във всички посоки, включително и назад към плажа. Цунамито ще удари и тук. При това бързо. На какво разстояние от брега е Соломоновият разсед?

Мортън сви рамене.

— Не знам. Може би на три километра и нещо. Наистина не знам, Питър.

— Ако тези вълни се придвижват с осемстотин километра в час — каза Евънс, — значи нашата вълна ще стигне до плажа след…

— Двайсет и четири секунди — каза Сара.

— Да. Точно с толкова време разполагаме да се махнем оттук, след като подводното свлачище се задвижи. Двайсет и четири секунди.

Първият дизелов генератор изръмжа и се включи. После чуха втория, след него и третия. И трите работеха. Мортън си погледна часовника и каза:

— Започва се.

А после чуха и електронен вой, отначало едва доловим, но бързо набиращ сила. Изпълни въздуха.

— Това са кавитаторите — каза Мортън. — Включиха и тях.

Дженифър смъкна пушката от рамото си.

— Да се приготвим.

Санжонг се плъзна тихо от клоните на надвисналото дърво и скочи на палубата на „AV Скорпио“. Тринайсетметровият кораб сигурно газеше много плитко, защото беше пристанал съвсем до брега и огромните дървета на джунглата надвисваха над него. Не се виждаше от плажа — Санжонг беше разбрал, че е тук, чак когато чу пукота на радиостанции.

Клекна на кърмата, скрит зад крана, с който повдигаха и спускаха подводницата, и се ослуша. Струваше му се, че чува гласове от всички посоки. Прецени, че на борда сигурно има шест-седем души. Но на него му трябваха детонаторите. Предполагаше, че са в рубката, но нямаше как да е сигурен. А между неговото скривалище и рубката имаше десетина метра открита палуба.

Вдигна поглед към малката подводница, висяща над него. Беше яркосиня, дълга два метра и половина, с капак като мехур, в момента вдигнат. Спускаха я във водата и я вдигаха оттам с крана.

А кранът…

Огледа се за контролното табло. Знаеше, че трябва да е някъде наблизо, защото операторът трябваше да вижда подводницата по време на спускането й. Пропълзя, отвори кутията и огледа бутоните. Бяха шест, със стрелки в различни посоки. Като голямо дистанционно.

Натисна стрелката за надолу.

Чу се изстъргване и кранът започна да спуска подводницата към водата.

Включи се аларма.

Санжонг чу тропот на тичащи крака.

Приклекна и зачака.

На плажа се чу слабият звук на включила се аларма, едва доловим през рева на генераторите и кавитационното жужене. Евънс се огледа.

— Откъде идва това?

— Сигурно от кораба, ей там.

Мъжете на плажа също го чуха. Стояха по двойки пред палатките и сочеха. Чудеха се какво да правят.

В следващия миг откъм джунглата зад тях внезапно избухна автоматичен огън. Мъжете на плажа определено се притесниха и заобръщаха оръжията си ту насам, ту натам.

— Майната му — каза Дженифър и взе пушката на Евънс. — Това е то. По-добра възможност няма да имаме.

И изскочи на плажа.

Крокодилът нападна Кенър с ужасяваща скорост. Той едва успя да зърне огромните бели челюсти да се отварят широко и водата да се разплисква бурно, преди да стреля. Челюстите се затвориха с трясък само на сантиметри от крака му. Крокодилът се изви, изпляска и атакува отново, челюстите му се затръшнаха върху един провиснал над водата клон.

„Куршумите въобще не го трогват“, помисли Кенър, обърна се и хукна надолу по потока.

Крокодилът изрева след него.

Дженифър тичаше по пясъка към най-близката палатка. Измина десетина метра, преди два куршума да се забият в левия й крак и да я повалят. Тя падна на горещия пясък, без да спира да стреля. Видя пазача пред палатката да пада.

Евънс се появи зад нея и понечи да клекне. Тя извика:

— Напред! Върви!

Евънс хукна към палатката.

Мъжете на кораба спряха крана и съответно спускането на подводницата. Чули бяха изстрелите откъм плажа. Спуснаха се вкупом към десния борд и се загледаха към сушата.

Санжонг хукна по палубата покрай левия борд. Там нямаше никого. Стигна до рубката. Вътре имаше голямо табло, натъпкано с електроника. Мъж по шорти и тениска се беше навел над него. В горната част на таблото имаше три реда светлини, маркирани с цифри.

Отброяващото табло.

За подводните детонации.

Сара и Мортън тичаха по пясъка покрай джунглата към втората палатка. Мъжът пред нея ги видя почти веднага и почна да стреля, но изглежда, беше силно изнервен, защото така и не успя да ги уцели. Клони и листа хвърчаха около тях. А те с всяка крачка се приближаваха към обсега на нейното оръжие — пистолета на Мортън. На двайсет метра тя спря и се подпря на едно дърво. Прицели се внимателно. Първият куршум пропусна целта. Вторият улучи мъжа пред палатката в дясното рамо и той изпусна пушката си на пясъка. Щом видя това, Мортън хукна към палатката. Мъжът се мъчеше да се изправи. Сара стреля пак.