Състояние на страх

А после Мортън се шмугна в палатката и Сара чу два бързи изстрела и вик.

Затича натам.

Евънс влезе в палатката и видя огромна работеща на пълни обороти машинария — цял комплекс от извити тръби и клапи, завършващи с плоска кръгла чиния, широка почти три метра, на три педи над пясъка. Генераторът беше висок повече от два метра; металът беше горещ на пипане. Шумът беше оглушителен. В палатката не се виждаше никой. Стиснал пушката — с болезнената мисъл, че е празна, — Евънс се шмугна зад машината.

И го видя.

Болдън. Типът от Антарктика. Беше се навел над някакво контролно табло, въртеше големи ръчки и току поглеждаше към един плазмен екран и редица измервателни уреди. Толкова се беше вглъбил в работата си, че в първия момент дори не забеляза Евънс.

Вълна от чист гняв заля Евънс. Ако пушката му беше заредена, вече щеше да го е застрелял. Оръжието на Болдън бе опряно на стената на палатката, та ръцете му да са свободни за контролното табло.

Евънс извика и Болдън се обърна. Евънс му даде знак да вдигне ръце.

Болдън скочи срещу него.

Мортън влезе в палатката, първият куршум му облиза ухото, а вторият се заби в рамото му. Той изкрещя от болка и падна на колене. Това му спаси живота, защото следващият куршум свирна покрай челото му и проби платнището.

Мортън лежеше на земята до ревящата машина. Стрелецът се приближи, вдигнал оръжието си. Беше на двайсетина години, брадат, смръщен, делови. Прицели се в Мортън.

А после се срина върху машината; изсъска кръв, разплискала се по нагорещения метал. Сара стоеше на прага и стреляше с пистолета — веднъж, два пъти, три пъти — и постепенно сваляше ръце, следвайки свличащото се тяло. Обърна се към Мортън.

— Забравил бях, че умееш да стреляш — каза той.

— Добре ли си? — попита тя. Той кимна. — Кажи тогава как да изключа това чудо?

Болдън го връхлетя с цялата си тежест, двамата се сринаха върху платнището на палатката и то ги отхвърли. Евънс удари с приклада на пушката Болдън по гърба, но без резултат. Опитваше се да го фрасне по главата, но ударите все попадаха в гърба му. Болдън, от своя страна, изглежда, се опитваше да избута Евънс от палатката.

Паднаха на земята. Машината ревеше над тях. И Евънс изведнъж разбра какво цели Болдън.

Опитваше се да го избута под чинията. Дори оттук, на метър от ръба й, Евънс усещаше интензивните вибрации на въздуха — беше много горещ.

Болдън го удари по главата и слънчевите му очила изхвръкнаха и се озоваха под чинията. След част от секундата стъклата им се пръснаха, а рамките се огънаха и се стопиха.

После всичко стана на прах.

И изчезна, стопи се!

Евънс гледаше ужасен. А Болдън го избутваше към ръба, по-близо, по-близо…

Евънс се бореше, черпеше сили от отчаянието. Ритна рязко нагоре.

Лицето на Болдън се залепи за горещия метал и той изпищя. Бузата му пушеше почерняла. Евънс ритна пак и най-после се измъкна изпод него. Изправи се и изрита Болдън в ребрата, с всичка сила. Искаше да го убие.

„Това ти е заради Антарктида“.

При следващия ритник Болдън сграбчи крака му и Евънс падна. Но успя да изрита още веднъж, уцели Болдън в главата и от удара той се превъртя.

Под чинията.

Беше наполовина под нея, наполовина отвън. Започна да се тресе, да вибрира. Отвори уста да извика, но звук не излезе. Евънс го ритна за последно и тялото му се озова изцяло под чинията.

Докато Евънс се наведе да види какво става, под чинията вече нямаше нищо. Само тънки валма смрадлив пушек.

Дженифър разкъса със зъби блузата си и отпра една ивица, за да я използва като турникет. Не мислеше, че има разкъсана артерия, но по единия й крак имаше много кръв, много кръв имаше и по пясъка, а и леко й се виеше свят.

Трябваше да си отваря очите, защото оставаше още една палатка и ако мъжете в нея излезеха…

Обърна се и вдигна пистолета към появилия се от джунглата мъж.

Беше Джон Кенър. Тя свали пистолета.

Той хукна към нея.

Санжонг стреля в стъклото на рубката, но то дори не се напука. Бронирано стъкло! Човекът вътре вдигна сащисано поглед. Санжонг вече тичаше към вратата.

Онзи вътре посегна към контролните бутони. Санжонг стреля два пъти — с първия куршум уцели мъжа, втория насочи към таблото.

Но твърде късно. В горната част на таблото замигаха червени лампи, една след друга. Подводната детонация беше стартирана.

Автоматично се включи оглушителна аларма. Мъжете на другия борд крещяха, в очите им се четеше ужас — и с основание, помисли си Санжонг.

Цунамито тръгваше.

Оставаха секунди, преди да ги удари.

РЕЗОЛЮШЪН БЕЙ

Четвъртък, 14 октомври

16:43

Вой изпълваше въздуха.

Евънс изскочи от палатката. Право пред себе си видя Кенър да вдига Дженифър на ръце. Викаше нещо, но Евънс не можеше да го чуе. Дженифър бе цялата в кръв. Евънс хукна към джипа, скочи вътре и го подкара към Кенър.

Кенър натика Дженифър отзад. Видяха Сара да качва Мортън в другия джип. Кенър упорито викаше нещо, но Евънс не успяваше да го разбере.

После схвана какво му казва.

— Санжонг! Къде е Санжонг?

Евънс поклати глава.

— Мортън каза, че е мъртъв! Бунтовниците!

— Сигурен ли си?

— Не!