Стив Кавана

Съучастници

  Еди Флин: #7

На Трейси

Всяка вечер Оле-затвори-очички се изкачва тихо по стълбата, защото ходи по чорапи, отваря съвсем леко вратата и — црък! — напръсква децата със сладко мляко, колкото да се залепят очите им и да не могат да го видят. Тогава се промъква зад гърба им и им духва лекичко в тила. И главите на децата веднага натежават.

Моят брат също се казва Оле-затвори-очички. Той се явява при всеки човек само веднъж в живота му и при когото отиде, го качва на коня си и му разправя приказки… Хората го наричат Смърт.

„Оле-затвори-очички“, @Андерсенови приказки (1888) @Легенда за Пясъчния човек

Пролог. Пейдж Дилейни

Тя чу в ухото си гласа на командващия спецотряда.

Десет секунди.

На нула трябваше да пресекат тичешком стотината метра добре поддържана ливада, които ги деляха от задната врата. Пейдж Дилейни се надигна от мократа трева и отмести тънкото елхово клонче пред лицето си, за да има по-добра видимост. Под тебеширенобялата кръгла луна се очертаваше силуетът на старинна къща в колониален стил, която се намираше в Олд Уестбъри, щата Ню Йорк.

Дилейни си пое въздух и издиша бавно, заслушана в обратното броене по радиостанцията.

Десет…

Тя обичаше числата. От работата си като специален агент в Отдела за поведенчески анализи на ФБР се бе научила да разчита на числата повече, отколкото на хората. А в този случай те показваха нещо извънредно интересно.

Девет…

Четиринайсет месеца и дванайсет дни Пейдж издирваше мъжа, когото вестниците отначало наричаха Убиеца от Кони Айланд. Разбира се, това не беше прякорът, който той си бе измислил. Беше обяснил всичко за него в едно от писмата си до ФБР, копие от което бе изпратил и до „Уошингтън Поуст“. Наричаше себе си Пясъчния човек.

Осем…

Работният ден на Дилейни продължаваше средно по петнайсет часа. Оперативната група, която тя ръководеше заедно със специален агент Бил Сунг, се състоеше от двеста полицаи и федерални агенти. До момента те бяха разпитали над хиляда потенциални свидетели. Плюс седемдесет и един заподозрени. Документите по случая се съдържаха в шейсет и три кашона, разпределени между две хранилища в нюйоркския офис на ФБР.

Седем…

Но важните числа — онези, които стигаха до първите страници на вестниците — бяха други.

Четиринайсет жертви. Мъже и жени.

Първите бяха открити полузаровени в пясъка на плажа в Кони Айланд. Бяха простреляни, после наръгани с нож и обезобразени. Засиленото полицейско присъствие около плажа бе накарало убиеца да промени метода си на действие. Останалите жертви бяха убити в домовете им. Най-често поединично. Но понякога и по повече в едно и също жилище.

Шест…

Профилът, който Дилейни бе направила на Пясъчния човек, сочеше две неизменно проявяващи се във всяко убийство особености. За едната знаеха всички. А и медиите с наслада публикуваха кървавите подробности. След смъртта на жертвите раните по телата им, устите и празните им очни орбити бяха запълнени с пясък. Убиецът отнасяше очите със себе си. Вечер цял Ню Йорк затаяваше дъх в очакване на поредното нападение.

Пет…

Само Дилейни и няколко подбрани агенти от командването на оперативната група знаеха за втората особеност в профила на извършителя. Нещо, което не се разкриваше пред медиите. От всяка жертва убиецът прибираше по една лична вещ. Най-често някакво бижу. Това беше ревниво пазена тайна, която би могла един ден да доведе до залавянето и осъждането му.

Четири…

В крайна сметка числата започваха да работят във вреда на Пясъчния човек. Никой не може всеки път да извършва идеалното престъпление. Рано или късно трябва някъде да сгреши. Дилейни беше убедена в това и се оказа права. Преди три дни бяха открили най-новите му жертви. Семейство Нилсен. Мъж и жена, децата упоени по време на убийството. Впоследствие и двете казаха, че усетили нечий дъх по врата си, после болезнено ужилване, след което заспали.

Върху тялото на съпругата, точно под дясната мишница, бе намерен кървав пръстов отпечатък.

Три…