Съучастници

Кракът му потропваше ритмично по пода. Вторачен в мобилния телефон на масата, той се опитваше да успокои дишането си. Една убийца се бе изплъзнала на правосъдието. И донякъде самият той беше допуснал това да се случи.

Взе телефона и набра Еди. Адвокатът отговори.

— Здрасти, аз съм… — каза Лейк.

— Добре ли си? Да не си загубил чека?

Лейк отвори уста да заговори, поколеба се. Устните му помръднаха, но не намираше верните думи. Онова, което имаше да съобщи на Флин, беше болезнено. Нямаше лесен начин да му го поднесе. Щеше да е като куршум в корема.

Чу Кейт и Блох да се смеят на нещо, което Хари беше казал. Бяха още в бара. Почиваха си и се радваха на компанията си.

— Не съм загубил чека, друго е.

Кейт се засмя гръмогласно. Звучеше щастлива.

— Какво? — попита Еди.

— Ами… нищо — промърмори Лейк.

— Обади ми се, за да не ми кажеш нищо? Не съм сигурен дали разбираш как се води нормален разговор.

— Просто…

— Просто какво?

— Ако някога ти потрябва втори детектив, да знаеш, че винаги можеш да ме потърсиш.

— Знам. А сега си почини.

Еди не можеше да направи нищо по въпроса. Нито пък полицията. Обвиненията срещу Кари Милър бяха оттеглени.

Едва ли някога повече щеше да бъде изправена пред съда. Нарушената мярка за неотклонение ѝ навлече мъмрене и двеста долара глоба, които тя с готовност плати. Кари Милър беше вече свободна. Като вятъра.

Той издърпа чекмеджето на кухненската маса, където държеше приборите си за хранене и някои инструменти. Вътре беше и личното му оръжие за самозащита. Глок. Извади пистолета и заредения пълнител от кутията. Прещрака затвора, дръпна спусъка на сухо, постави пълнителя и отново прещрака затвора, за да вкара патрон в цевта.

Някой ден щеше да открие Кари Милър. И тогава щеше да ѝ обясни, че няма да има второ дело с циркове по медиите, нито месеци чакане на присъдата.

Правилното и законното невинаги бяха синоними.

Щеше да я открие. Колкото и време да му отнемеше това.

В този пистолет имаше един куршум за нея.

Все някой ден щеше да ѝ го достави лично.

Благодарности

Както всичките ми книги, и тази нямаше да съществува без подкрепата на моята съпруга Трейси. Посвещавам ѝ я, но и предишните ми книги са написани за нея, защото тя е първият ми читател и единственият човек на света, когото искам да впечатля.

Благодаря на Шейн Салерно, Дон Уинслоу, Стив Хамилтън, Ейдриан Маккинти и всички други от творческия център „Стори Фактори“. Не знам какво щях да правя без вас.

Благодаря на Франческа, Сара и целия екип на „Орайън Букс“ за работата и усилията им да популяризират Еди Флин.

А също и на моето семейство и приятелите ми за насърченията и добротата.

Но най-голяма признателност дължа на вас, моите читатели. Благодаря ви, че четете книгите ми. Без одобрението и подкрепата ви аз съм загубен. Защото една книга не е истинска книга, ако няма читатели, а аз имам вас, най-добрите. Благодаря ви, че сте почитатели на Еди Флин. Надявам се, че и занапред ще му останете верни.