Съучастници

ФБР излиза с публично извинение за това, че е посочило Даниъл Милър като Пясъчния човек

„Уошингтън Поуст“

61. Гейбриъл Лейк

Лейк закъсняваше за срещата.

Забавянето бе предизвикано от необходимостта да залепи с тиксо джоба на сакото си, след като го бе закачил и разпрал на дръжката на вратата. За шестте месеца, които прекара в клиника за рехабилитация след огнестрелните рани, получени в онази фабрика за дрога, беше отслабнал с двайсет килограма. Не си беше купил нови дрехи дори след като приключи курса на физиотерапия. Лейк харесваше дрехите си, макар вече да не му бяха по мярка. Пък и, честно казано, пенсията му за нетрудоспособност не му позволяваше да пилее пари.

Взе метрото, слезе на Гранд Сентръл Стейшън и намери малкия ирландски бар през две преки, почти до ъгъла с Лексингтън авеню.

Завари ги, скупчени около една маса в дъното на бара. Пазеха му място.

Кейт изглеждаше добре. След кратка отпуска тя се беше върнала в съда. Откакто ходеше на работа, лицето ѝ бе възвърнало цвета си. Но уплашеното изражение на човек, преживял жестока травма, не беше изчезнало напълно. Лейк го забеляза, когато тя вдигна глава и го погледна, докато той се приближаваше. Не я беше виждал от онзи ден в изоставеното автобусно депо, но Еди го държеше в течение на възстановяването ѝ през последния месец.

До нея седеше Блох. Еди му беше казал, че Кейт се е преместила да живее временно при нея в къщата ѝ в Ню Джърси, докато си търсела апартамент. Блох и Кейт пиеха бира.

Пред Хари Форд имаше бутилка бърбън с две чаши. В краката му лежеше дружелюбно на вид куче. Лейк не можеше да определи породата му.

Еди го поздрави и отпи от чаша с кока-кола.

— Не знаех, че пускат кучета в баровете — каза Лейк.

— Пускат, ако поръчаш бутилка бърбън — отвърна Хари. — Пък и това е ирландски бар. Все някъде трябва да има куче.

— Как я караш, Кейт? — попита Лейк.

— Добре — усмихна се тя. — Съвземам се вече. Отнема време, нали разбираш?

Лейк кимна и каза:

— Ако някога ти потрябва професионална помощ, познавам добри специалисти.

— Благодаря ти. Нека видим как ще се развият нещата.

Хари сипа солидно количество от бърбъна във втората чаша, бутна я към Лейк и го подкани:

— Хайде, пийни едно.

— Не съм голям пияч — отвърна Лейк.

— Нито пък аз — каза Хари, като пресуши чашата си и си наля нова.

Лейк гледаше втренчено питието пред себе си.

— Органично е — заяви Еди. — Правят го в Кентъки и е много, много вредно. Къркай!

Лейк каза „наздраве“ и всички вдигнаха чашите си. Той отпи от бърбъна и се учуди на мекия приятен вкус.

— Ето я и Денис — обяви Еди.

Лейк се обърна и видя Денис да се приближава към масата им. Тя свали палтото си и Еди придърпа още един стол. От чантата ѝ стърчеше кафяв плик. Подаде го на Еди, който ѝ благодари и го постави на масата пред Лейк.

— Това е за теб — каза той. — Заслужил си го.

Лейк махна с ръка.

— Няма нужда. Не го направих за пари. Аз…

— Знаем — прекъсна го Еди. — Не казах, че си искал заплащане, а само че си го заслужил. Приеми го, иначе може да се обидя.

Лейк отвори плика. Вътре имаше чек на негово име за двеста хиляди долара. Той го гледа втренчено доста дълго време, както им се стори. Никога досега не беше виждал толкова пари. Прочете отново чека. Провери дали името му е написано правилно. Погледна сумата.

Тиксото на джоба му се беше разлепило.

— Вземи го — каза Блох. — Купи си нов костюм. Само гледай да не е двуреден, че постоянно трябва да е закопчан.

Лейк кимна.

Останалите погледнаха въпросително Блох, защото не разбраха за какво говори. Лейк нямаше приятели. Във всеки случай, никога не бе имал приятел, с когото да си разменя тайни шеги.

Блох му се усмихна.

В този момент му беше приятно да е тук сред тази компания. Бяха добри хора. А и умни. Хубаво му беше с тях.

Той пъхна плика в джоба си и благодари на Еди и Кейт.

— Чувствам се неудобно, че приемам това, има още толкова неща за разчистване.

— Кари Милър плати адвокатския ми хонорар. Ти изкара част от него. Ото беше Пясъчния човек и сега е мъртъв. Какво още има за разчистване? — попита Хари.

— Ами знаем, че част от дневника на Кари очевидно казва истината. Но не вярвам на абсолютно всичко. Мога да си представя Даниъл, човека от Уолстрийт, да изтърси една бяла лъжа пред ченгетата, за да се измъкне от нещо, което би могло да се окаже продължително разследване. Освен това не е искал да им признае, че не си е бил вкъщи, защото има извънбрачна връзка. А пък Ото е накарал Кари да излъже, че Даниъл ѝ е подарявал онези бижута, след което е изчезнал. Чувствала се е уязвима. Ото е бил неин адвокат и ѝ е казвал, че може да влезе в затвора. Но не знам какво действително е свързвало Ото и Стейси Нилсен.

— И защо това е важно? — попита Хари.

— Онези резета на задната врата на къщата ѝ — каза Блох. — Само някой, който е бил в тази къща, може да знае за тях. Пелтие дори не се е опитал да отвори задната врата. Минал е отпред.